Competition in this pair is now closed. Discussion and feedback about the competition in this language pair may now be provided by visiting the "Discussion & feedback" page for this pair. Entries may also be individually discussed by clicking the "Discuss" link next to any listed entry. Source text in German Am andern Tag war die Hochzeit. Während der Trauung hörte man die Braut weinen, es schien, als ahne sie ihr trauriges Schicksal voraus, während der Bräutigam, Herr Peter Salomon Curius, selbstbewußt und höhnisch lächelnd um sich blickte. Die Sache war die, daß es kein Geschöpf auf Gottes Erdboden gab, dem er sich nicht überlegen gefühlt hätte.
Als das Hochzeitsmahl zu Ende war, wurde Engelhart mit den andern Kindern ins Freie geschickt. Es war ein lieblicher Garten hinter dem Haus, voll Apfel- und Kirschenbäumen. In dem dumpfen Trieb aufzufallen, sonderte sich Engelhart von der Gesellschaft ab und schritt in einer den Erwachsenen abgelauschten Gangart in der Tiefe des Gartens hin und her. Was ihm unbewußt dabei vorgeschwebt hatte, geschah; die jüngste Cousine folgte ihm, stellte sich ihm gegenüber und blitzte ihn mit dunkeln Augen schweigend an. Nach einer Weile fragte Engelhart um ihren Namen, den er wohl schon einige Male gehört, aber nicht eigentlich begriffen hatte. Sie hieß Esmeralda, nach der Frau des Onkels Michael in Wien, und man rief sie Esmee. Dieser Umstand erweckte von neuem Engelharts prickelnde Eifersucht, und er fing an, prahlerische Reden zu führen. Der Lügengeist kam über ihn, zum Schluß stand er seinem wahnvollen Gerede machtlos gegenüber, und Esmee, die ihn verwundert angestarrt hatte, lief spöttisch lachend davon.
Um diese Zeit faßten seine Eltern den Beschluß, ihn, obwohl er zum pflichtmäßigen Schulbesuch noch ein Jahr Zeit hatte, in eine Vorbereitungsklasse zu schicken, die ein alter Lehrer namens Herschkamm leitete. Herr Ratgeber, der große Stücke auf Engelharts Begabung hielt und große Erwartungen von seiner Zukunft hegte, war ungeduldig, ihn in den Kreis des Lebens eintreten, von der Quelle des Wissens trinken zu sehen. Er dachte an seine eigne entbehrungs- und mühevolle Jugend. Noch in den ersten Jahren seiner Ehe liebte er gehaltvolle Gespräche und gute Bücher und bewahrte eine schwärmerische Achtung für alles, was ihm geistig versagt und durch äußerliche Umstände vorenthalten blieb. | Winning entries could not be determined in this language pair.There were 19 entries submitted in this pair during the submission phase. Not enough votes were submitted by peers for a winning entry to be determined.
Competition in this pair is now closed. | Сватбата се състоя на другия ден. По време на венчавката чуха булката да плаче, изглежда предчувстваше тъжната си съдба, докато младоженецът, г-н Петер Саломон Куриус, самоуверен и подигравателно усмихнат, се оглеждаше наоколо. Работата беше там, че на Земята нямаше Божия твар, над която той не би изпитал превъзходство. След края на сватбеното угощение изпратиха Енгелхарт и другите деца навън. Градината зад къщата беше приятна, пълна с ябълкови и черешови дръвчета. Подчинявайки се на неясния порив да направи впечатление, Енгелхарт се отдели от групата и закрачи напред-назад в дъното на градината с походка, открадната от възрастните. Онова, което несъзнателно се беше въртяло в главата му, се случи; най-малката братовчедка го последва, застана пред него и мълчаливо го стрелна с тъмните си очи. След известно време Енгелхарт попита за името й, което вече беше чул няколко пъти, без истински да го разбере. Тя се казваше Есмералда - на жената на чичо Михаел от Виена, но й викаха Есме. Това обстоятелство отново разбуди изгарящата ревност на Енгелхарт и той се отдаде на самохвалство. Дяволът на лъжата го облада и накрая стоеше безсилен насред безумното си бръщолевене и Есме, която го беше зяпала възхитено, избяга с присмех. По това време, въпреки че оставаше цяла година до задължителното тръгване на училище, родителите му решиха да го изпратят в подготвителния клас, ръководен от възрастен учител на име Хершкам. Г-н Ратгебер, който високо ценеше талантите на Енгелхарт и залагаше големи надежди на бъдещето му, нямаше търпение да го види как навлиза в живота, как отпива от извора на знанието. Той мислеше за своята собствена младост, преминала в лишения и трудности. Още в първите години на брака си обичаше смислените разговори и добрите книги и таеше екзалтирано уважение към всичко, което духовно беше останало недостижимо за него и от което го бяха лишили външни обстоятелства. | Entry #15809 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.92 | 4.00 (6 ratings) | 3.83 (6 ratings) |
- 1 user entered 5 "like" tags
- 3 users agreed with "likes" (4 total agrees)
- 1 user disagreed with "likes" (3 total disagrees)
+3 Подчинявайки се на неясния порив да направи впечатление, | Flows well | gemar | |
стрелна | Flows well | gemar No agrees/disagrees | |
-1 1 Дяволът на лъжата | Flows well | gemar | |
-1 1 ценеше талантите н | Flows well | gemar | |
-1 +1 1 аеше екзалтирано уважение към всичко, което духовно беше останало недостижимо за него и от което го бяха лишили външни обстоятелства | Flows well | gemar | |
- 3 users entered 7 "dislike" tags
- 3 users agreed with "dislikes" (4 total agrees)
- 3 users disagreed with "dislikes" (6 total disagrees)
не би изпитал | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
-2 1 на | Mistranslations | gemar | |
| На другия ден беше сватбата. По време на венчавката чуваха булката да плаче, предусетила сякаш тъжната си съдба, за разлика от младоженеца, г-н Петър Соломон Куриус, който се оглеждаше наоколо с иронична самоуверена усмивка. Така стояха нещата: нямаше създание по Божията земна твърд, над което той да не чувстваше превъзходство. Когато сватбената гощавка свърши, пратиха Енгелхарт навън заедно с другите деца. Там, зад къщата, имаше приятна градина с ябълкови и черешови дървета. В неясен порив да направи впечатление, Енгелхарт се отдели от компанията и с походка, копирана от възрастните, започна да снове напред назад в дъното на градината. Онова, което подсъзнателно му се въртеше в ума, се случи: най-малката братовчедка го последва, застана пред него и го загледа с тъмните си очи, без да каже нищо. След като мина известно време, Енгелхард я попита за името, което вече беше чувал няколко пъти, но всъщност не го беше разбрал. Казваше се Есмералда, на името на жената на чичо Михаел от Виена и я наричаха Есме. Това обстоятелство отново събуди у Енгелхард страстна мъчителна завист и той започна да държи хвалебствена реч. Духът на лъжата се понесе над него и накрая той стоеше отмалял от налудното си говорене, а Есме, която го беше гледала с изумление, побягна с подигравателен смях. По това време родителите му взеха решение да го изпратят в подготвителен клас, ръководен от един стар учител на име Хершкам, макар че на него му оставаше още една година до възрастта, задължителна за тръгване на училище. Господин Ратгебер (съветник – б.прев.), който величаеше дарбите на Енгелхард и имаше големи очаквания за неговото бъдеще, нямаше търпение да го види да пие от извора на знанието, попаднал в кръговрата на живота. Той мислеше за своята изпълнена с лишения и труд младост. Още от първите години на брака си той обичаше съдържателните разговори и добрите книги, и поддържаше екзалтиран интерес към всичко, което му беше духовно недостъпно или възпирано от външни обстоятелства. | Entry #16255 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.17 | 3.33 (3 ratings) | 3.00 (3 ratings) |
- 2 users entered 2 "like" tags
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 2 users entered 7 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (3 total agrees)
на чичо Михаел от Виена | Spelling Вуйчо - братът на майката на Е. | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| Mistranslations има разлика между самохвалство и хвалебствен | Maria Popova | |
Господин Ратгебер (съветник – б.прев.) | Mistranslations лично име не се превежда; обяснение - чать-пать и мн рядко... | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
величаеше дарбите на Енгелхард | Mistranslations не на място употребен мн силен глагол | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| Сватбата беше на другия ден. По време на венчавката булката плачеше, като че ли предчувстваше тъжната си съдба, докато младоженецът Петър Саломон Куриус хвърляше наоколо самодоволни и надменни погледи. Работата беше там, че нямаше на света нещо, над което той да не се надсмиваше. Когато сватбеното угощение свърши, изпратиха Енгелхарт с другите деца навън. Това беше приятна градина зад къщата с ябълкови и черешови дървета. Воден от желанието си да бъде забелязан, Енгелхарт се отдели от компанията и се отправи в най-отдалечения край на градината със стъпки, които бе видял у възрастните. Това, което несъзнателно предусещаше се случи: най-малката братовчедка го последва, застана лице в лице и го стрелна мълчаливо с тъмните си очи. Миг след това Енгелхард попита за името й, което неколкократно беше чул, но всъщност не беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, като жената на чичо Михаел във Виена и я наричаха Есме. Това обстоятелство предизвика отново гъделичкащото чувство на ревност у Енгелхарт и той започна да държи надменни речи. Обзе го желанието да лъже, накрая усети, че не може да устои на собственото си илюзорно бръщолевене и Есме, която до този момент се взираше учудено в него,побягна с ироничен смях. По това време родителите му взеха решение да го запишат в подготвителен клас, ръководен от един възрастен учител на име Хершкам, въпреки че имаше още година време до задължителното му записване в първи клас. Господин Ратгебер, който залагаше много на талантливия Енгерлхарт и имаше големи очаквания за бъдещето му, беше нетърпелив да го види във водовъртежа на живота и черпейки от извора на познанието. Той си спомняше за своята младост, изпълнена с лишения и трудности. Още в първите години на брака си той обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и можа да съхрани екзалтираното си предпочитание към всичко онова в духовната сфера, което не му се отдаваше и оставаше далече от него поради външни обстоятелства. | Entry #19058 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.10 | 3.00 (6 ratings) | 3.20 (5 ratings) |
- 1 user entered 2 "like" tags
- 1 user agreed with "likes" (2 total agrees)
- 1 user disagreed with "likes" (1 total disagree)
-1 +1 1 още година време до задължителното му записване в първи клас | Good term selection най-добрият превод на този израз сред всички 19 участници. | Gabriela Gavrilova | |
+1 водовъртежа на живота и черпейки от извора на познанието | Flows well "водовъртежа" е също много добре избран превод... | Gabriela Gavrilova | |
- 2 users entered 10 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (3 total agrees)
свърши | Mistranslations "свършвам" е много разговорен израз, по-точно е "приключвам" | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
със стъпки, които бе видял у възрастните | Inconsistencies стъпка на възрастен <---> походка на възрастен | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
застана лице в лице | Mistranslations ... застана лице в лице... с кого? срещу какво? срещу самата себе си? | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
надменни речи | Mistranslations Реч се държи пред много хора... | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
екзалтираното | Inconsistencies не на място и твърде силен израз | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
+1 което не му се отдаваше | Mistranslations was ihm geistig versagt ... blieb - не е нщ, което не МИ се отдава; | Christo Metschkaroff | |
| Сватбата бе на следващия ден. Докато по време на церемонията човек можеше да долови плача на булката, която сякаш предусещаше трагичната си съдба, то младоженецът, господин Петер Соломон Куриус, се оглеждаше наоколо самоуверено и с надменна усмивка на уста. В действителност, нямаше същество на тази земя, което той да не смяташе, че превъзхожда. След като сватбеният обяд приключи, пуснаха Енгелхарт заедно с останалите деца навън. Зад къщата имаше прекрасна градина, отрупана с ябълкови и черешови дръвчета. Воден от смътна потребност да се отличава от останалите, Енгелхарт се отдели от другите деца във вътрешността на градината и закрачи напред-назад с копирана от възрастните походка. Това, което макар и несъзнавано целеше, се случи: най-малката братовчедка, която го бе последвала, застана пред него и мълчаливо впери в него тъмните си очи. Мина малко време докато Енгелхарт я попита за името й – име, което вече няколко пъти бе чувал, но някак без истински да разбере. Тя се казваше Есмералда, кръстена на съпругата на чичо Михаел от Виена, казваха й Есме. Тези подробности разпалиха чувството на пареща завист у Енгелхарт и той започна да държи самохвални речи. Обладалото го непреодолимо желание да преувеличава го остави безпомощен срещу потока от небивалици, които изрече. Есме, която го този момент го гледаше очудено, побягна с подигравателен смях. Макар и по това време до навършване на задължителната училищна възраст да оставаше още година, родителите на Енгелхарт взеха решение да го запишат в подготвителен клас, който водеше възрастен учител на име Хершкам. Убеден в качествата на Енгелхарт и изпълнен с големи очаквания за неговото бъдеще, господин Ратгебер нямаше търпение да види сина си вече пристъпил прага на истинския живот, как черпи от извора на знанието. Мислеше и за собствената си, изпълнена с много усилия и лишения младост. Още през първите години на брака си обичаше дълбоки разговори и хубави книги и изпитваше особено почитание към всичко онова, което считаше за дефицит в собственото му интелектуално развитие, дефицит, който не бе могъл да преодолее поради обстоятелства, вън от неговия контрол. | Entry #21157 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.10 | 3.20 (5 ratings) | 3.00 (4 ratings) |
- 2 users entered 2 "like" tags
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 1 user disagreed with "likes" (1 total disagree)
-1 1 кръстена на съпругата на чичо Михаел от Виена, | Good term selection | gemar | |
+1 Обладалото го непреодолимо желание да преувеличава го остави безпомощен срещу потока от небивалици, които изрече. | Flows well мн добре предаден смисъл на оригинала! | Christo Metschkaroff | |
- 4 users entered 8 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (4 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (1 total disagree)
| Other малко силно е да се преведе с "трагична", по-скоро тежка, злощастна, нерадостна... | Gabriela Gavrilova | |
-1 +1 1 отрупана с ябълкови и черешови дръвчета. | Mistranslations | gemar | |
което считаше за дефицит в собственото му интелектуално развитие, дефицит, който не бе могъл да преодолее поради обстоятелства, вън от неговия контрол. | Mistranslations "Дефицит"-и има, но не в текста, а в превода. | Dimiter Karapetrov No agrees/disagrees | |
считаше за дефицит | Mistranslations дефицит - присъща липса. Има къде-къде по-добър бълг. израз | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
контрол | Mistranslations контрол - надзор; управление! - Неправилна употреба на чужда дума | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| На другия ден беше сватбата. По време на венчавката се чуваше как булката плаче, като че ли предчувсташе тежката си участ, докато младоженецът, г-н Петер Заломон Куриус, се оглеждаше наоколо самоуверено и с подигравателна усмивка. Работата беше там, че нямаше създание на Божията земя, над което той не би чувствал превъзходство. След като сватбеното пиршество свърши, изпратиха Енгелхарт навън с другите деца. Зад къщата имаше една приятна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. В смътния си стремеж да направи впечатление, Енгелхарт се отдели от компанията и закрачи напред-назад навътре в градината с походка, копирана от възрастните. Случи се нещо, което се промъкна, без той да го осъзнае; най-малката му братовчедка го последва, застана срещу него и го загледа мълчаливо с тъмните си очи. След известно време Енгелхарт я попита за името й, което той сигурно беше чул вече няколко пъти, но така и не беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, кръстена на жената на чичо Михаел във Виена, и я наричаха Есме. Това обстоятелство отново събуди пареща ревност в Енгелхарт, и той се хвърли в самохвални речи. Обхвана го лъжовен дух, докато накрая не се намери безпомощен пред собствените си налудничави приказки, и Есме, която дотогава го зяпаше изумена, избяга с подигравателен смях. По това време, въпреки че до задължителното му тръгване на училище имаше още една година, родители му взеха решение да го изпратят в подготвителен клас, който се водеше от един стар учител на име Хершкам. Г-н Ратгебер, който имаше високо мнение за таланта на Енгелхарт и хранеше големи надежди за неговото бъдеще, нямаше търпение да го въведе в кръговрата на живота, да го види да пие от извора на познанието. Той мислеше за собствената си младост, пълна с лишения и мъки. Дори и в най-ранните години на брака си той обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и изпитваше фанатично уважение към всичко, коeто му беше умствено недостъпно и от което външни обстоятелства го спираха. | Entry #17995 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.00 | 3.00 (5 ratings) | 3.00 (5 ratings) |
- 3 users entered 9 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (2 total agrees)
пиршество | Mistranslations празненство - върви, ама пиршество - мн яко! | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
+1 Случи се нещо, което се промъкна, без той да го осъзнае | Mistranslations vorschweben heißt "sich vorstellen", "träumen von" | Gabriela Gavrilova | |
коeто му беше умствено недостъпно | Mistranslations той да не би да е "умствено недоразвит"? | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| На следващия ден беше сватбата. По време на венчавката се чуваше плачът на булката, сякаш тя предчувстваше своята тъжна съдба, докато младоженецът, господин Петер Соломон Куриус, гледаше наоколо си самоуверено и с язвителна усмивка. Работата беше там, че на Божията земя нямаше нито една твар, спрямо която той да не чувстваше превъзходство. Когато сватбеното угощение приключи, Енгелхарт заедно с останалите деца беше изпратен навън. Зад къщата имаше прекрасна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. Подтикнат от смътния стремеж да изпъкне, Енгелхарт се отдели от групата и започна да се разхожда нагоре-надолу из една изолирана от възрастните алея в дълбочината на градината. Онова, което той несъзнателно си беше намислил при това, се случи: най-малката братовчедка го последва, застана срещу него и мълчаливо го погледна с тъмните си очи. След известно време Енгелхарт я попита за името й, което вероятно вече беше чувал няколко пъти, без обаче да го схване. Тя се казваше Есмералда, беше кръстена на жената на чичо Михаел във Виена и й казваха Есме. Това обстоятелство наново събуди у Енгелхарт мъчителната ревност и той започна да се перчи. Духът на лъжата го облада, накрая той се изправи безсилно срещу собствените си побъркани приказки и Есме, която беше вперила учуден поглед в него, избяга с подигравателен смях. По това време родителите му взеха решение, въпреки че до задължителното ходене на училище му оставаше още една година, да го изпратят в подготвителен клас под ръководството на възрастен учител на име Хершкам. Господин Ратгебер, който имаше много високо мнение за таланта на Енгелхарт и таеше големи очаквания за бъдещето му, нямаше търпение да го види да навлезе в житейския кръговрат, да почерпи от извора на знанието. Той си мислеше за своето собствено изпълнено с лишения и трудности детство. Още от първите години на брака си той обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и беше съхранил възторжена почит към всичко, от което е бил лишен в духовно естество и което му е било отказано поради външни обстоятелства. | Entry #20012 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.88 | 3.25 (4 ratings) | 2.50 (4 ratings) |
- 2 users entered 2 "like" tags
- 1 user disagreed with "likes" (1 total disagree)
започна да се перчи | Good term selection Добро попадение, предаващо смисъла много синтезирано. | Gabriela Gavrilova No agrees/disagrees | |
-1 1 изпълнено с лишения и трудности детство | Good term selection детство - хубав и точен превод | Christo Metschkaroff | |
- 2 users entered 11 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 2 users disagreed with "dislikes" (3 total disagrees)
+1 1 из една изолирана от възрастните алея в дълбочината | Mistranslations могло е мн по-добре да се предаде - така е неточен и измислен превод | Christo Metschkaroff | |
облада | Mistranslations обзе, обхвана или завладя, но не и облада | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
ходене | Mistranslations ходя <---> тръгвам (на училище) са две различни неща | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
много високо мнение | Mistranslations мн по-добре би било: ценя, оценявам нечий талант, дарба | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| Сватбата бе на следващия ден. По време на венчалната церемония, сякаш предчувствайки горката си съдба, булката заплака, докато младоженецът Петер Саломон Куриус се оглеждаше наоколо самоуверено и ехидно усмихвайки се. Това просто се дължеше на факта, че на света едва ли имаше твар божия, над която той да не изпитваше превъзходство. След края на сватбеното угощение Енгелхард и всички останали деца бяха пратени навън. Зад къщата се простираше приятно поддържана градина с ябълкови и черешови дървета. С неосъзнато намерение да блесне, Енгелхард се отдели от групата и със заимствана от възрастните походка се заразхожда насам-натам из градината. И стана точно това, което подсъзнателно си представяше – най-малката му братовчедка го последва, изправи се насреща му и мълчаливо го загледа с тъмните си очи. След кратко мълчание Енгелхард я попита за името ѝ, което бе чул няколко пъти, а в действителност даже не бе запомнил. Наричат я Есмералда, кръстена е на вуйната – жената на вуйчото Михаел от Виена, на галено ѝ казват Есме. Това обстоятелство наново пробуди у Енгелхард гъделичкаща ревност и той го удари на хвалби. Обзе го лъжовно красноречие и накрая той се озова безпомощен пред собственото си безумно дърдорене, докато Есме, вторачена в почуда в него, язвително се засмя и го изостави. Приблизително по това време родителите му решиха, въпреки че имаше още година време до тръгването му на училище, да го запишат в подготвителния клас, воден от един възрастен учител на име Хершкам. Господин Ратгебер, който високо оценяваше надареността на Енгелхард и скришом лелееше големи очаквания за бъдещето му, бе нетърпелив да го въведе в живота и да го види да пие от извора на познанието. Той си припомни своята собствена, изпълнена с лишения и мъки младост. Още от началните години на брака си той харесваше съдържателни разговори и хубави книги и във времето съхрани мечтателно почитание към всичко, което му бе духовно отказано и вследствие на други, външни причини, направено недостъпно. | Entry #21775 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.83 | 3.33 (3 ratings) | 2.33 (3 ratings) |
- 1 user entered 2 "like" tags
горката си съдба, | Flows well | Ludmilla Eimer (X) No agrees/disagrees | |
твар божия, над която той да не изпитваше превъзходство. | Flows well | Ludmilla Eimer (X) No agrees/disagrees | |
- 2 users entered 8 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 3 users disagreed with "dislikes" (8 total disagrees)
-1 +1 1 горката си съдба, | Mistranslations | gemar | |
-3 1 угощение | Mistranslations | gemar | |
поддържана | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
-1 1 вуйната – жената на вуйчото Михаел | Mistranslations | gemar | |
-2 2 удари на хвалби | Mistranslations | gemar | |
в почуда | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
да го въведе в живота | Mistranslations в оригинала не се казва, че той го въвежда в живота | Maria Popova No agrees/disagrees | |
-1 +1 1 следствие на други, външни причини, направено недостъпно | Mistranslations | gemar | |
| На следващия ден беше сватбата. По време на венчалната церемония се чу плачът на булката, която сякаш предчувстваше каква тъжна съдба я очаква, a младоженецът, господин Петер Соломон Куриус, се оглеждаше наоколо, усмихвайки се уверено и подигравателно. Работата бе там, че на божията земя не съществуваше нито едно създание, което той смяташе за по-висше от себе си. Когато венчавката свърши, изпратиха Енгелхарт с другите деца навън. Зад къщата имаше прекрасна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. Воден от неясно желание да привлече внимание върху себе си, Енгелхарт се отдели от групата деца и с походка, заучена от възрастните, закрачи във вътрешността на градината. Случи се това, което той инстинктивно предчувстваше: най-малката братовчедка го последва, застана пред него и мълчаливо го погледна с тъмните си очи. След малко Енгелхарт я попита за името ѝ, което вероятно вече бе чувал, но не помнеше. Тя се казваше Есмералда, кръстена на съпругата на чичо му Михаел във Виена, но я наричаха Есме. Това обстоятелство отново събуди у Енгелхарт чувството за изгаряща ревност и той започна да изнася самохвални речи. Духът на лъжата се всели в него и в крайна сметка той почувства безсилието на налудничавите си приказки, а Есме, която бе ококорила очи от удивление, се отдалечи, като се смееше подигравателно. Макар че Енгелхарт трябваше да посещава още една година задължително училище, родителите му взеха решение той да премине в подготвителен клас, чийто класен ръководител бе един стар учител на име Хершкам. Господин Ратгебер, който ценеше високо таланта на Енгелхарт и хранеше големи очаквания за неговото бъдеще, нямаше търпение да го види как взема живота си в ръце и как пие от извора на знанието. Той си спомни за собствената си младост, изпълнена с лишения и трудности. Още през първите години на брака си той обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и питаеше фанатично уважение към всичко, което не можеше да проумее с разума си и което оставаше скрито за него поради външни обстоятелства. | Entry #17075 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.50 | 2.75 (4 ratings) | 2.25 (4 ratings) |
- 2 users entered 2 "like" tags
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 2 users disagreed with "likes" (2 total disagrees)
-1 +1 1 изгаряща ревност | Flows well | gemar | |
- 2 users entered 10 "dislike" tags
- 4 users agreed with "dislikes" (5 total agrees)
+2 1 венчавката | Mistranslations | gemar | |
изнася | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
+1 1 Макар че Енгелхарт трябваше да посещава още една година задължително училище, | Mistranslations Смисълът на оригинала е съвсем друг... | Christo Metschkaroff | |
премине | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
как взема живота си в ръце | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
| На следващия ден беше сватбата. По време на венчавката булката се разплака, като че ли предчувстваше тъжната си съдба, докато младоженецът, господин Петер Заломон Куриус, се оглеждаше самоуверено и с подигравателна усмивка. Работата беше там, че той вярваше, че няма нито едно творение на божията земя, което да не превъзхожда. Когато сватбата свърши, Енгелхарт беше изпратен заедно с другите деца навън. Зад къщата имаше прекрасна градина, пълна с ябълкови и черешови дръвчета. Подтикван от импулс, Енгелхарт се отдели от останалите и навлезе навътре в градината с походка, която остана нечута за възрастните. Това, което му се мерна несъзнателно, се случи; по-малката братовчедка го последва, застана пред него и го загледа мълчаливо с тъмните си очи . След малко Енгелхарт я попита за името ѝ, което той беше чувал вече няколко пъти, но не беше запомнил. Тя се казваше Есмералда, като жената на чичо Михаел във Виена и я наричаха Есме. Това обстоятелство отново събуди дразнеща ревност в Енгелхарт и той започна да държи хвалебствени речи. Джинът на лъжата го надви, накрая той стоеше безсилен пред своето безумно бръщолевене, а Есме, която го беше гледала учудено, избяга с подигравателен смях. В това време родителите му взеха решение, въпреки че имаше още една година до задължителното започване на училище, да го пратят в подготвителен клас, който се водеше от един възрастен учител на име Хершкам. Господин съветникът, който смяташе, че Енгелхарт има голяма дарба и хранеше големи очаквания за бъдещето му, беше нетърпелив да го види да влиза в кръговрата на живота и да пие от извода на знанието. Той мислеше за своята собствена младост, изпълнена с лишения и трудности. Още в първите години на брака си той обичаше съдържателните разговори и добрите книги и пазеше мечтателно уважение към всичко, което му оставаше духовно отказано и от което беше лишен заради външните обстоятелства. | Entry #16673 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.34 | 2.67 (3 ratings) | 2.00 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
+1 Той мислеше за своята собствена младост, изпълнена с лишения и трудности | Flows well | Christo Metschkaroff | |
- 4 users entered 9 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (2 total agrees)
+1 1 Подтикван от импулс | Mistranslations няма такъв употребяван/записан израз в речта | Christo Metschkaroff | |
с походка, която остана нечута за възрастните. | Mistranslations походка... нечута...??? | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
дразнеща | Mistranslations "дразнеща" ревност е психологически неадекватен израз и не се употребява | Galya Baeva No agrees/disagrees | |
Джинът на лъжата | Spelling джинът е само с тоник! Преводът е на български, а не на персийски... | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
извода | Other Печатна грешка, предполагам | Tanya Doneva No agrees/disagrees | |
| Сватбата беше на другия ден. По време на венчавката чуха булката да плаче, сякаш предугаждаше злощастната си съдба, докато младоженецът, г-н Петер Саломон Куриус, поглеждаше около себе си, подсмихвайки се самоуверено и подигравателно. Работата беше такава, че нямаше Божие създание на земята, спрямо което той да не изпитваше превъзходство. Изпратиха Енгелхарт с другите деца навън, когато сватбената гощавка приключи. Зад къщата имаше приятна градина с ябълкови и черешови дървета. За да направи впечатление в притъпения си порив, Енгелхарт се отдели от компанията и в дъното на градината крачеше напред-назад с походка, подражаваща на възрастните. Случи се това, което несъзнателно си беше наумил. Най-малката братовчедка го последва, застана пред него и мълчаливо премигваше насреща му с тъмните си очи. След известно време Енгелхарт я попита за името й, което със сигурност беше чувал няколко пъти, но всъщност не беше запомнил. Казваше се Есмералда, кръстена на жената на чичо Михаел от Виена, но я наричаха Есме. Това обстоятелство отново разбуди у Енгелхарт тръпнеща ревност и той започна да се хвали. Духът на лъжата го завладя, накрая се изправи безсилен срещу налудничавото си говорене, а Есме, която го беше съзерцавала учудено, избяга, като се смееше подигравателно. По него време родителите му взеха решение да го изпратят в подготвителен клас, който се ръководеше от стар учител на име Хершкам, въпреки че Енгелхарт имаше още една година задължително училище. Г-н Ратгебер, който имаше високо мнение за дарбата на момчето и хранеше големи очаквания за бъдещето му, нямаше търпение да го види как се впуска в кръговрата на живота и отпива от извора на знанието. Г-н Ратгебер мислеше за собствената си младост, белязана от лишения и трудности. Още през първите години на брака си обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и запазваше ентусиазирано уважение към всичко, което му беше отказано интелектуално и от което оставаше лишен заради външни обстоятелства. | Entry #15698 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.00 | 2.00 (3 ratings) | 2.00 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 5 users entered 9 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (3 total agrees)
с походка, подражаваща на възрастните. | Mistranslations мн двусмислен превод - но неточен | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
По него време | Other Допустимо единствено разговорно и то само в определени краища на България. | Petya Lakova No agrees/disagrees | |
кръговрата на живота | Mistranslations това има съвсем друго значение - детство, юношество, зрелост, старост... | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
от което оставаше лишен заради външни обстоятелства. | Grammar errors | Galya Baeva No agrees/disagrees | |
| Сватбата беше на следващия ден. По време на венчавката, булката беше чута да плаче, сякаш предчувстваше тъжната си съдба, докато младоженецът, г-н Петер Саломон Куриус се оглеждаше наоколо самоуверено и подигравателно. Изглеждаше така, сякаш се чувстваше, все едно няма същество на Божията земя, което да го превъзхожда. Когато сватбеното пиршество приключи, изпратиха Енгелхарт навън с другите деца. Зад къщата имаше приятна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. За да се отдаде на смътния си порив, Енгелхарт се отдели от компанията и закрачи насам-натам из градината с походка, която беше възприел от възрастните. Това, което подсъзнателно си беше представял, се случи. Най-младата братовчедка го последва, застана срещу него и го загледа предизвикателно и мълчаливо с тъмните си очи. След известно време, Енгелхарт я запита за името ѝ, което вече няколко пъти беше чувал, но не беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, кръстена на съпругата на чичо Михаел от Виена. Това обстоятелство отново събуди болезнената ревност на Енгелхарт и той започна да говори надуто. Духът на лъжата така го обсеби, че накрая той беше безсилен да противостои на налудничавите си приказки, а Есме, която учудено се беше втренчила в него, избяга с подигравателна усмивка. Горе-долу по това време, родителите на Енгелхарт взеха решение, въпреки, че той имаше още една задължителна година в училище, да го изпратят в подготвителен клас, който водеше един възрастен учител, на име Хершкам. Г-н Ратгебер, който имаше високо мнение за неговите способности и хранеше големи очаквания за бъдещето му, беше нетърпелив да го въведе в кръговрата на живота и да го види да пие от извора на познанието. Той мислеше за собствената си, изпълнена с лишения и трудна младост. Още през първите години на брака си, той обичаше смислените разговори и хубавите книги и съхрани възторжена почит към всичко, което му липсваше интелектуално и от което беше лишен поради външни обстоятелства. | Entry #16054 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.00 | 2.33 (3 ratings) | 1.67 (3 ratings) |
- 2 users entered 10 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (1 total disagree)
+2 1 Изглеждаше така, сякаш се чувстваше, все едно няма | Mistranslations Грешен превод и ненужна тавтология | Maria Popova | |
пиршество | Spelling празненство - да, ама пиршество - мн яко! | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| На другия ден беше сватбата. По време на венчавката се чуваше плачът на младоженката, тя сякаш предчувстваше нерадостната си съдба, докато младоженецът, господин Петер Саломон Куриус, се оглеждаше наоколо със самоуверена и подигравателна усмивка. Работата беше в това, че не съществуваше създание на божия свят, на което той да не гледа с чувство на превъзходство. След като сватбената гощавка свърши, Енгелхарт беше отпратен навън заедно с другите деца. Зад къщата имаше приятна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. Тласкан от неясния импулс да направи впечатление, Енгелхарт се отдели от компанията и закрачи напред-назад из вътрешността на градината с походка, копирана от възрастните. Това, което несъзнателно му се въртеше в главата, наистина се случи – най-малката братовчедка го последва, застана срещу него и го загледа мълчаливо с искрящите си тъмни очи. След кратка пауза Енгелхарт я попита за името ѝ, което навярно беше чувал вече няколко пъти, но всъщност не беше разбрал. Казваше се Есмералда, на името на жената на чичо Михаел от Виена, наричаха я Есме. Този факт отново събуди тръпка на ревност у Енгелхарт и той започна да държи арогантни речи. Обзе го духът на лъжата, накрая се видя безсилно изправен пред своите безумни приказки и Есме, която го беше гледала учудено с втренчен поглед, побягна смеейки се присмехулно. Горе долу по това време родителите му взеха решение да го пратят в подготвителен клас, воден от един стар учител на име Хершкам, въпреки че до задължителната училищна възраст имаше още една година време. Господин Ратгебер, който възлагаше големи надежди на дарбата на Енгелхарт и таеше големи очаквания за неговото бъдеще, нямаше търпение да го види как навлиза в кръга на живота и как пие от извора на знанието. Мислеше си за собствената си младост, изпълнена с лишения и трудности. В първите години на брака си той още обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и си запази мечтателната почит към всичко духовно,което му беше отказано и си беше останало недостъпно поради външни обстоятелства. | Entry #21067 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.00 | 2.00 (2 ratings) | 2.00 (2 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
+1 съдържателните разговори | Good term selection чудесно подбран израз! | Maria Popova | |
- 4 users entered 8 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (6 total agrees)
- 3 users disagreed with "dislikes" (4 total disagrees)
-2 +1 2 младоженката | Spelling | gemar | |
на името | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
| Mistranslations отклонява се твърде много от смисъла | Maria Popova | |
+2 1 Горе долу | Grammar errors | gemar | |
и си беше останало недостъпно поради външни обстоятелства. | Inconsistencies | Galya Baeva No agrees/disagrees | |
| На следващия ден бе сватбата. По време на бракосъчетанието се чу булката да плаче, като че ли предусещаше тъжната си съдба, докато младоженецът, г-н Петер Саломон Суриус се оглеждаше със самочувствие и язвително усмихвайки се. Факта се състоеше в това, че нямаше нито едно същество на създадената от Господ Бог земя, което той да не чувстваше че го превъзхожда. Когато сватбената гощавка завърши, Енгелхарт бе изпратен заедно с другите деца навън. Имаше прекрасна градина зад къщата, пълна с ябълкови и крушови дървета. Изпаднал в неясен нагон, Енгелберт се отдели от групата и започна да се разхожда напред назад в една научена от възрастните походка в дълбочината на градината. Това което несъзнателно му се въртя в главата, се случи; младата братовчедка го следваше, застана пред него и го стрелна мълчаливо с тъмните си очи. След няколко мига Енгелберт попита за името й, което той вече няколко пъти го бе чул, но не го беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, на името на жената на чичо Михаел във Виена. Викаха й Есмее. Това обстоятелство събуди отново възбуждащата ревност на Енгелхарт и той започна да произнася речи, пълни с хвалби. Духът на лъжите го завладя. Накрая той стоеше насреща безсилен пред безумното си бърборене и Есмее, която бе гледала учудено, избяга, смеейки се подигравателно. През това време неговите родители бяха взели решение, макар че до задължителното посещаване на училище имаше още една година време, да го изпратят в един подготвителен клас, който ръководеше един възрастен учител на име Хершкам. Господин съветника, който държеше на голямата част от таланта на Енгелберт, и хранеше големи очаквания от неговото бъдеще, бе нетърпелив да види да пие от извора на знанието. Той мислеше за своята пълна с лишения и мъки младост. Още в първите години на неговия семеен живот обичаше съдържателните разговори и добрите книги и съхраняваше фанатично уважение към всичко, което умствено не му се отдаваше, или поради външни причини му се спестяваше. | Entry #17864 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.84 | 1.67 (3 ratings) | 2.00 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
неговите родители бяха взели решение | Other Най-правилно предадено от грам. гледна точка - предварителност, следствие и бъдещо действие в цялото изречение... | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
- 2 users entered 13 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (1 total agree)
което той да не чувстваше че го превъзхожда. | Mistranslations КОЙ - Бог или младоженецът? | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
Викаха й Есмее | Spelling | gemar No agrees/disagrees | |
Господин съветника | Mistranslations лично име, а не "професия" | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
което умствено не му се отдаваше | Mistranslations пропуснат е смисъла от оригинала | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| На другия ден беше сватбата. По време на венчавката се чу булката да плаче, изглеждаше, като че ли предчувстваше тъжната си съдба, докато младоженецът, господин Петер Саломон Цириус, се огледа самоуверено и смееики се злорадо. Въпросът е там, че нямаше на Божията Земя създание, спрямо което да не се отнасяше с чувство за превъзходство. След като приключи сватбената гощавка, Енгелхард бе изпратен с другите деца навън. Зад къщата имаше прелестна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. Да прави впечатление в тягостния подтик, Енгелхард се отдели от компанията и крачеше напред назад навътре в градината с присъщ на възрастен ход. Това, което несъзнателно му се яви пред очите, се случи; най-младата братовчедка го последва, застана срещу него и мълчеливо го погледна със светещи тъмни очи. След известно време Енгелхард я попита за името и, което той вече беше чул няколко пъти, но всъщност не беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, на името на жената на чичото Михаил във Виена, и я наричаха Есмее. Това обстоятелство отново събуди щипливата ревност на Енгелхард и той започна да държи самохвални речи. Лъжливият дух дойде над него, накрая стоеше безсилно пред празните си приказки, а Есмее, която озадъчено го зяпаше, избяга с насмешка. По това време неините родители взеха решение да го изпратят, въпреки че имаше още една година време до задължителното посещение на училище, в подготвителен клас, които се водеше от един стар учител на име Хершкамм. Господин Съветникът, който държеше на голямата дарба на Енгелхард и подхранваше големи очаквания за неговото бъдеще, беше нетърпелив, да го види да влиза в кръговрата на живота, да черпи от източника на знанието. Той мислеше за собствената си липсваща и трудна младост. Още в първите години на неговия брак обичаше съдържателни разговори и добри книги и запази екзалтирано внимание за всичко, което му остана духовно отказано и чрез външни обстоятелства задържано. | Entry #19178 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.58 | 1.83 (6 ratings) | 1.33 (6 ratings) |
- 1 user entered 2 "like" tags
- 6 users entered 25 "dislike" tags
- 5 users agreed with "dislikes" (43 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (1 total disagree)
+3 1 смееики | Grammar errors | gemar | |
+1 Да прави впечатление в тягостния подтик | Syntax Словоредът е неестествен и смисълът се губи. | Gabriela Gavrilova | |
въпреки че имаше още една година време до задължителното посещение на училище | Syntax Поставено на това място, подчиненото обстоятелствено изречение затруднява разбирането на цялостния смисъл. | Gabriela Gavrilova No agrees/disagrees | |
| Mistranslations Става дума за фамилно име, което не се превежда а само се транслитерира. | Gabriela Gavrilova | |
+2 държеше на голямата дарба | Mistranslations | gemar | |
+4 1 собствената си липсваща и трудна младост | Mistranslations липсваща младост? | Maria Popova | |
+3 чрез външни обстоятелства задържано | Mistranslations задържано?? | Maria Popova | |
| На другия ден беше сватбата. По време на сватбената церемония се чуваше плачът на булката, която изглежда преусещаше злочестата си участ, докато младоженецът, Господин Петер Соломон Куриус, я гледаше самоуверено и с насмешка. Работата беше там, че нямаше създание на Божията земя, за което той да не мислеше, че превъзхожда. След като сватбеният обяд приключи, Енгелхарт1 беше изпратен с другите деца навън. Зад къщата имаше прекрасна градина с ябълкови и черешови дръвчета. Воден от неясен инстинкт, Енгелхарт странеше от компанията и с привидната походка на възрастен се отправи към гъстата част на градината. Случи се нещо неподозирано: най-малката му братовчедка го беше последвала, изправи се пред него и го погледна мълчаливо с големите си очи. След известно време Енгелхарт я попита за името ѝ, което беше чувал вече много пъти, но така и не беше запомнил. Тя се казваше Есмералда, кръстена на съпругата на чичо му Микаел от Виена, всички я наричаха Есме. Това обстоятелство отново предизвика у Енгелхарт ревност и той започна да пелтечи самодоволно. Лъжливият дух го облада и към края на монолога той стоеше безсилен срещу своята налудничава реч, а Есме която досега го беше гледала с почуда, избяга с подигравателен смях. В същото време неговите родители взеха решение, въпреки че трябваше да посещава още една година задължително училище, да го изпратят в подготвителен клас, който се ръководеше от преподавател на име Хершкам. Господин Ратгебър2, който имаше най-големи заслуги за даровитостта на Енгелхарт и таеше големи надежди за неговото бъдеще, нямаше търпение да го представи в обществото и да го гледа как пие от извора на знанието. Той мислеше за трудното и изпълнено с лишения време на своята собствена младост. Още в първите години на своя брак, той обичаше дълбокомислените разговори и хубавите книги и се вълнуваше изключително от всичко духовно, което на него му беше липсвало и поради външни обстоятелства му е било отказвано. 1 Engelhart – непоклатим ангел, Бел. прев. 2 Ratgeber, der – съветник, Бел. прев. (since I am unable to add Footnotes to my translation, I am putting them like this) | Entry #18046 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.29 | 1.25 (4 ratings) | 1.33 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 2 users agreed with "likes" (2 total agrees)
- 3 users entered 14 "dislike" tags
- 3 users agreed with "dislikes" (10 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (7 total disagrees)
-1 +1 1 Воден от неясен инстинкт, Енгелхарт странеше от компанията и с привидната походка на възрастен се отправи към гъстата част на градината. | Mistranslations много объркан израз | Christo Metschkaroff | |
+1 въпреки че трябваше да посещава още една година задължително училище, | Mistranslations смисълът на текста е съвсем друг | Christo Metschkaroff | |
-1 1 който имаше най-големи заслуги за даровитостта на Енгелхар | Mistranslations заслуги за даровитостта - ??? Като родител, правител, възпитател? | Christo Metschkaroff | |
-1 1 представи в обществото | Mistranslations in den Кreis des Lebens - не е "(представям) в обществото" | Christo Metschkaroff | |
което на него му беше липсвало и поради външни обстоятелства му е било отказвано. | Mistranslations | Galya Baeva No agrees/disagrees | |
| На следващия ден беше сватбата. По време на венчавката се чуваше как булката плачеше, изглеждаше че, тя подозираше каква тъжна съдба ѝ предстои, докато младоженецът, г-н Петер Саломон Кюриуз, самоуверено и подигравателно се усмихваше и гледаше около себе си. Работата беше в това че, на Божията Земя нямаше същество, което да не се би почувствало превъзхождащо. След като сватбената гощавка свърши, Енгелхарт беше пратен с другите деца навън. Имаше една хубава градина зад къщата, пълна с ябълкови и крушови дървета. За да не бъде забелязан, Енгелберт се криеше от хората и стъпваше върху походката на един възрастен по градината навсякъде. Каквото му се окръжи несъзнателно се случи притова; най-малката му братовчедка го последва, застана пред него и неговорейки го погледна с черните си очи . След известно време Енгелхарт я попита за името ѝ, което няколко пъти вече беше чувал, но всъщност никога не беше схванал. Тя се казваше Есмералда, по името на чичо му Михаел от Виена, и ѝ казваха Есмее. Това обстоятелство пробуди в Енгелхарт ново изтръпващо чувство на ревност, и той започна да води самохвална реч. Духът на лъжата го обзе, и най-накрая стоеше безпомощно сред своите налудничави приказки, а Есмее, гледайки го очудено, подигравателно избяга от него. По това време родителите на Енгелхарт решиха да го пратят в подготвителен клас, който ръководеше един стар учител по име Хершкамм, въпреки че имаше още една година започване на училището. Посъветалият залагаше много на дарбата на Енгелхарт и имаше големи очаквания за бъдещето му. Освен това беше нетърпелив да го присъедини в кръга на живота, и да го види да пие от извора на знанието. Хершкамм си спомняше за лишената и трудна младост. Още в началото на своя брак обичаше обогатяващи разговори и добри книги, и уважаваше всичко, което го изкарваше извън ума и задържаше от външни обстоятелства. | Entry #19055 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.29 | 1.25 (4 ratings) | 1.33 (3 ratings) |
- 3 users entered 16 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (4 total agrees)
+1 1 етер Саломон Кюри | Spelling | gemar | |
он Кюриуз | Spelling | gemar No agrees/disagrees | |
+1 За да не бъде забелязан, Енгелберт се криеше от хората и стъпваше върху походката на един възрастен по градината навсякъде. | Mistranslations | Christo Metschkaroff | |
Каквото му се окръжи несъзнателно | Other безсмислица | Tanya Doneva No agrees/disagrees | |
+1 1 Тя се казваше Есмералда, по името на чичо му Михаел | Mistranslations Хем момиче, хем носи мъжко име - КАК? | Christo Metschkaroff | |
| На следващия ден беше на сватбата. По време на сватбената церемония булката вик се чу, тя изглеждаше, че има подозрение пред тъжната си съдба, а на младоженеца, г-н Петър Salomon Curius, уверени и усмихнати презрително огледа. Работата е, че не е имало създание на Божията земя, той не би се чувствал по-добър. Когато сватбата свърши, Engelhart е изпратен с другите деца навън. Това беше прекрасна градина зад къщата, пълна с ябълкови и черешови дървета. В скучен диск, за да привлече вниманието към Engelhart секретира от Дружеството, и отиде в походката при възрастни abgelauschten дъното на градината назад и напред. Какво го бе увисна безсъзнание процес на случва; най-младият братовчед го последва, обърна се към него и му хвърли мълчаливо с тъмни очи. След известно време попита Engelhart за името си, той трябва да е чул няколко пъти, но не беше наистина разбира. Нейното име е Есмералда, след като съпругата на чичо му Майкъл във Виена, и тя се нарича Есме. Това обстоятелство предизвика наново Engelharts изтръпване ревност, и той започва да води надменни речи. The лъжлив дух дойде върху него, и най-накрая той получи налудно си пълна беседа безпомощни пред, и Есме, които бяха вторачени в него с учудване, избяга смее подигравателно. По това време родителите му, заченати решението му, въпреки че той трябваше да предана училище още една година, за да изпратите в подготвителен клас, който ръководи един стар учител на име Herschkamm. Г-н съветник, който силно на Engelharts проведе талант и големи очаквания забавляваха на бъдещето му, беше нетърпелив да му влиза в кръговрата на живота, пият от извора на знания, за да се види. Той мислеше за собствените си entbehrungs и обезпокоителен младежта. Дори в най-ранните години на брака си той обичаше месест разговори и добри книги и поддържа фанатичен уважение към всичко, което остана психически отрече и удържа от външни обстоятелства за него. | Entry #17648 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.00 | 1.00 (6 ratings) | 1.00 (5 ratings) |
- 4 users entered 21 "dislike" tags
- 6 users agreed with "dislikes" (17 total agrees)
+6 2 булката вик се чу, тя изглеждаше, че има подозрение пред тъжната си съдба, а на младоженеца, г-н Петър Salomon Curius, уверени и усмихнати презрително | Spelling Този превод силно напомня на резултат от автоматичен превод с помощта на Гугъл или подобна платформа. За съжаление издава несериозно, непрофесионално отношение към това състезание... | Gabriela Gavrilova | |
+1 Когато сватбата свърши, Engelhart е изпратен с другите деца навън. | Other Machine translation. Google Translate fails. I think the whole entry should be disqualified | Ivelina Drakova-Eismann | |
Това беше прекрасна градина зад къщата, пълна с ябълкови и черешови дървета | Spelling | Ivelina Drakova-Eismann No agrees/disagrees | |
В скучен диск, за да привлече вниманието към Engelhart секретира от Дружеството, и отиде в походката при възрастни abgelauschten дъното на градината назад и напред. | Spelling | Ivelina Drakova-Eismann No agrees/disagrees | |
+1 секретира от Дружеството | Mistranslations | gemar | |
abgelauschten | Spelling | gemar No agrees/disagrees | |
+1 у хвърли мълчаливо с тъмни очи | Spelling | gemar | |
+1 След известно време попита Engelhart за името си, той трябва да е чул няколко пъти, но не беше наистина разбир | Other Machine translation | Ivelina Drakova-Eismann | |
+1 ра. Нейното име е Есмералда, след като съпругата на чичо му Майкъл въ | Mistranslations | gemar | |
Това обстоятелство предизвика наново Engelharts изтръпване ревност, | Other MT | Ivelina Drakova-Eismann No agrees/disagrees | |
По това време родителите му, заченати решението му, въпреки че той трябваше да предана училище още една година, за да изпратите в подготвителен клас, | Other MT | Ivelina Drakova-Eismann No agrees/disagrees | |
+1 н съветник, който силно на Engelharts проведе талант | Mistranslations | gemar | |
големи очаквания забавляваха на бъдещето му, беше нетърпелив да му влиза в кръговрата на живота, пият от извора на знания, за да се види. | Other MT | Ivelina Drakova-Eismann No agrees/disagrees | |
entbehrungs и обезпокоителен младежта | Mistranslations | gemar No agrees/disagrees | |
+1 1 Дори в най-ранните години на брака си той обичаше месест разговори и добри книги и поддържа фанатичен уважение към всичко, което остана психически отрече и удържа от външни обстоятелства за него. | Other MT | Ivelina Drakova-Eismann | |
+1 психически отрече и удържа от външни обстоятелства за него. | Spelling | gemar | |
| Сватбата беше в друг ден. По време на венчавката се чуваше плачът на маладоженката,която сякаш предусещаше тъжната си съдба, докато младоженецът, господин Петер Саломон Куриус, се озърташе усмихвайки се самоуверено и подигравателно. Факт беше, че на божията земя нямаше създание което той да не смяташе че превъзходства. След края на сватбената вечеря, Енгелхарт и другите деца бяха изпратени навън на открито. Зад къщата имаше една приятна градина, пълна с ябълкови и черешови дървета. В тягостният си стремеж да бяде забелязан, Енгелхарт странеше от другите и крачеше навътре в градина с вид походка, която беше видял от възрастните. Това, което той несъзнателно целеше с това си държание, се случи; най- младата братовчедка го последва, застана срещу него и го погледна мълчейки с пробляскващите си тъмни очи. След известно време Енгелхарт я попита за името и, което той вече няколко пъти бе чул, но всъщност никога не беше разбрал. Тя се казваше Есмералда, кръстена на жената на чичо Михаел, който живееше във Виена, и някой и извика Есмее. Това обстоятелство събуди отново пробоцкващата му ревност и той започна да се самохвали. Изпълненото му с лъжи остроумие го надделя и накрая той се озова безсилно изправен пред налудничевите си приказки и пред Есмее, която през цялото това време го гледаше учудено и накрая си тръгна с насмешлива усмивка. По това време родителите му взеха решението, да го пратят в един подготвителен клас, който беше воден от един стар учител, на име Хершкамм, въпреки че до задължителното му започване на училище имаше още една година време. Господин Съветник, който залагаше много на таланта на Енгелхарт и хранеше големи очаквания по отношение на неговото бъдеще, нямаше търпение да го види как прекрачва в кръгът на живота и как отпива от извора на знанията. При това си мислеше за неговата собствена пълна с лишения и трудности младост. Дори чак през първите години от брака му той обичаше съдържателните разговори и добрите книги и съумяваше да съхрани въодушевението си към всичко, което интелектуално не му се отдава или не му биваше предоставено поради външни обстоятелства. | Entry #19769 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.00 | 1.00 (3 ratings) | 1.00 (3 ratings) |
- 2 users entered 13 "dislike" tags
- 4 users agreed with "dislikes" (7 total agrees)
в друг ден. | Mistranslations използването на неопределителен член променя смисъла на изречението | Tanya Doneva No agrees/disagrees | |
налудничевите си приказки | Mistranslations чак пък налудничави приказки, когато човек хвали сам себе си? | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
интелектуално не му се отдава | Mistranslations в оригинала има друг смисъл | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| На следващия ден беше сватбата. По време на венчавката се чуваше хленченето на младоженката, която сякаш предугаждаше своята тъжна съдба, докато младоженецът, г-н Петер Соломон Куриус, се оглеждаше наоколо със самоуверена усмивка. Работата беше в това, че той усещаше своето превъзходство над всичко живо по Божията земя. След като сватбеното тържество приключи, Енгелхарт и останалите деца бяха пуснати свободно да излязат навън. Това беше приятна градина, разположена зад къщата, пълна с ябълкови и черешови дървета. В надвисналата тягостна нега Енгелхарт се отдели от обществото и закрачи бавно напред-назад след подслушаните стъпки на някого от възрастните навътре в градината. Въпреки това, без да подозира, той се натъкна на опасността, която го беше издебнала: най-малката братовчедка го последва, застана насреща и се вторачи безмълвно в него с тъмните си очи. След известно време Енгелхарт попита за името й, което май вече няколко пъти чу, но всъщност така и не разбра. Казваше се Есмералда, беше кръстена на жената на чичо Михаел от Виена, но я наричаха Есме. Това обстоятелство предизвика у Енгелхарт нова пареща ревност и той започна да държи самохвална реч. Духът на лъжата го завладя, в заключение той изложи безапелационно своите илюзорни доводи и Есме, която го гледаше изумено, избухна в подигравателен смях. По това време неговите родители взеха решение, въпреки че му оставаше още една година по задължителното общообразователно обучение, да го преместят в подготвителен клас, под ръководството на един възрастен учител на име Хершкам. Г-н Ратгебер, който имаше големи замисли за таланта на Енгелхарт и големи очаквания за неговото бъдеще, нямаше търпение да го въведе в кръговрата на живота и да го види да отпие от извора на знанието. Той мислеше за собствената си изпълнена с лишения и трудности младост. През първите години на своя семеен живот той все още обичаше съдържателните разговори и хубавите книги и продължаваше да се отнася с вдъхновена почит към всичко, от което е трябвало да се откаже интелектуално и да се въздържа, поради външни обстоятелства. | Entry #20795 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.00 | 1.00 (2 ratings) | 1.00 (2 ratings) |
- 2 users entered 9 "dislike" tags
- 3 users agreed with "dislikes" (6 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (1 total disagree)
+1 бяха пуснати свободно да излязат навън | Mistranslations | gemar | |
+1 след подслушаните стъпки на някого от възраст | Mistranslations | gemar | |
+1 заключение той изложи безапелационно своите илюзорни доводи | Mistranslations | gemar | |
е трябвало да се откаже интелектуално и да се въздържа | Mistranslations В оригинала е съъ съвсем друго значение | Christo Metschkaroff No agrees/disagrees | |
| | | | | X Sign in to your ProZ.com account... | | | | | | ProZ.com translation contestsProZ.com translation contests offer a fun way to take a break from your normal routine while testing and honing your skills with fellow translators.
ProZ.com Translation Contests. Patent pending. |