Competition in this pair is now closed. Discussion and feedback about the competition in this language pair may now be provided by visiting the "Discussion & feedback" page for this pair. Entries may also be individually discussed by clicking the "Discuss" link next to any listed entry. Source text in Italian Non so in qual modo, ma i miei scolarini erano venuti a sapere che quel giorno era il mio compleanno. Me li vidi arrivare alla scuola col vestito delle feste e con un regalino tra le mani.
Chi mi portava una penna elegante, chi un libriccino da messa, chi un astuccio da lavoro, chi un bel mazzo di fiori freschi. Io fui consolata e attristata da quella vista: consolata perchè qualunque segno di gratitudine o d'affetto che mi venisse da quei buoni figliuoli mi toccava il cuore e mi faceva parer leggiero ogni sacrifizio: attristata, poichè pensavo che i denari occorsi in quelle compre, potevano venir destinati a più nobile uso. A ogni modo, accolsi serenamente quelle care dimostrazioni d'amore.
Un bambino solo, il più povero, non mi offrì nulla: ma dal suo contegno imbarazzato e dal suo visetto malinconico argomentai quanto dovesse soffrire. Lo chiamai e quando l'ebbi vicino me lo strinsi ripetutamente fra le braccia, baciandolo. Incoraggiato da quelle carezze, il poverino mi pose tra le mani un involtino e fuggì vergognoso.
Sorpresa e incuriosita, lo aprii senza che nessuno potesse accorgersene. Vi erano.... indovinate!.. Tre pallottoline di zucchero!
Lo richiamai subito da me.
--Lo sapevi che mi piacesse lo zucchero? gli chiesi sorridendo.
--Me lo sono figurato! Mi piace tanto a me!
--E tu, ripresi commossa, l'hai certo chiesto alla mamma e....
--No signora! replicò prontamente, non ho chiesto nulla a nessuno; glie l'ho serbato proprio io, di mio....
--Ma pure....
--La nonna, quando mi dà il caffè e latte, mi mette sempre nella chicchera due o tre pallottoline di zucchero per indolcirlo. Io ho levato lo zucchero....
--E il caffè e latte?... chiesi con la gola serrata.
--L'ho preso amaro!
Mario, piccolo Mario, dove sei tu? Forse il fumo delle officine avrà annerito il tuo viso d'angelo, forse a quest'ora lavorerai i campi dove biondeggia la messe e si matura, al sole, la vite, forse ti accoglieranno le navi avventurose dove il lavoro è sì duro, la speranza sì fallace....
Ma chiunque tu sii, operaio, agricoltore o uomo di mare, il tuo posto è fra i nobili cuori, per quali l'amore è sacrifizio, l'abnegazione, dovere.
Mario, piccolo Mario, se tu per un momento potessi entrare nella mia stanzetta da studio, vedresti molte carte, molti libri, molti ninnoli; e vedresti anche, custoditi in una piccola campana di vetro, tre pezzetti di zucchero, un nome, una data! | Winning entries could not be determined in this language pair.There were 9 entries submitted in this pair during the submission phase. Not enough votes were submitted by peers for a winning entry to be determined.
Competition in this pair is now closed. | Не знам по какъв начин, но малките ми ученици знаеха, че този ден е рождения ми ден. Видях ги да пристигат на училище празнично облечени и с подаръче в ръцете. Кой ми носеше елегантна химикалка; кой, книжка с молитви; кой, моливник; кой, хубав букет от свежи цветя. Чувствах се ободрена и натъжена от гледката: ободрена, защото всеки знак на благодарност или привързаност от страна на тези добри дечица докосваше сърцето ми и ме караше да си спомням с лекота за всичките ми жертви: натъжена, защото мислех, че парите, нужни за тези покупки, можеха да бъдат отредени за по-благородна употреба. Както и да е, приех ведро тези мили прояви на обич. Само едно дете, най-бедното, не ми поднесе нищо: от смутеното му поведение и от тъжното му личице разбирах колко се измъчваше. Извиках го и когато се приближи до мен го гушнах многократно, целувайки го. Окуражено от ласките ми, горкото дете пъхна в ръцете ми едно пакетче и засрамено побягна. Изненадана и любопитна го отворих без никой да ме види. Имаше... познайте! Три захарни бучки! Извиках го веднага при себе си. - Откъде знаеш, че обичам захар? - попитах го усмихвайки се. - Досетих се! И аз много я обичам! - И ти, отново подхванах разчувствана, сигурно я поиска от мама и... - Не госпожо! -бързo отговори- не съм искал нищо от никого; заделих ви го аз, по мое желание ... - Хайде, бе... - Баба, като ми дава мляко с кафе, ми слага винаги в чинийката на чашата две или три бучки захар, за да го подсладя. Заделих захарта... - И млякото с кафе?... -попитах със стиснато гърло. - Изпих го горчиво! Марио, малък Марио, къде си? Може би пушекът на работилниците е почернил ангелското ти лице, може би работиш нивите, където жълтеят и зреят посевите, на слънце, по лозята, може би са те приютили авантюристични кораби където работата е тежка и надеждата измамлива... Който и да си: работник, фермер или мoряк, твоето място е сред благородните сърца, за които любовта е саможертва, себеотрицание, дълг. Марио, малък Марио, ако само за миг можеше да влезеш в моя кабинет щеше да видиш много листи, много книги, много джунджурийки; ще видиш и една стъклена камбана, която съхранява три бучки захар, едно име, една дата! | Entry #16649 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 3.00 | 3.00 (3 ratings) | 3.00 (3 ratings) |
- 2 users entered 2 "like" tags
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
Откъде знаеш, че обичам захар? | Flows well | r_ilieva No agrees/disagrees | |
- 2 users entered 21 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (17 total disagrees)
+1 този ден е рождения ми ден | Grammar errors За "рождения" имах предвид пълен и кратък член, а не двойно "н"... | Tsveta Velikova | |
-1 1 с лекота за всичките ми жертви | Other по-скоро проблемът идва от думата "жертви" | Tsveta Velikova | |
-1 1 Както и да е, | Mistranslations Този буквален превод неглижира чувствата, за които се говори в предходното изречение. Смисълът на синонимите и синонимните конструкции е точно този, за да може в крайна сметка един превод да е не само терминологично и смислово правилен, но и да звучи гладко и естествено на целевия език. | Tsveta Velikova | |
-1 1 Извиках го и когато се приближи до мен го гушнах многократно | Punctuation | Tsveta Velikova | |
-1 1 стъклена камбана, | Mistranslations | r_ilieva | |
| Не знам как, но малките ми ученици бяха разбрали, че на този ден имам рожден ден. Видях ги да пристигат в училище празнично облечени и с по едно подаръче в ръце. Едно дете ми носеше елегантна писалка, друго – малък литургийник, трето – несесер за шев, а друго дете – букет красиви прясно набрани цветя. Това ме зарадва, но и натъжи. Зарадва ме, защото всеки знак на благодарност и привързаност, идващ от тези добри деца, докосваше сърцето ми и възнаграждаваше всяко положено от мен усилие. Натъжи ме, тъй като смятах, че парите, похарчени за тези подаръчета, можеха да бъдат използвани за по-благородна кауза. Във всеки случай аз приех ведро този скъп за мен израз на обич от тяхна страна. Едно единствено дете, най-бедното, не ми поднесе нищо, но по смутеното му поведение и тъжното му личице разбрах колко страда. Повиках го и когато то дойде при мен, го сгуших към себе си няколко пъти и го разцелувах. Окуражено от ласките ми, бедното момче пъхна в ръката ми едно пакетче и срамежливо избяга. Изненадана и любопитна, аз го отворих, така че никой да не види. Там имаше ... познайте какво! … Три бучки захар! На мига повиках момчето да се върне. — Как разбра, че обичам захар? – попитах аз, усмихвайки се. — Така предположих. Аз я обичам захарта, и то много! — И ти – продължих аз развълнувана – сигурно си помолил майка си да… — Не госпожо! – бързо отвърна то. – Никого не съм молил за нищо. Аз си я пестя. Моята… — Но все пак... — Моята баба… Когато баба ми прави кафе с мляко, винаги ми дава две-три бучки захар за подслаждане. А аз си я събирах... — А кафето с мляко? – попитах аз с присвито гърло. — Пиех го горчиво! Марио, малки ми Марио, къде ли си сега? Може би фабричните сажди вече са почернили ангелското ти лице. Може би в този час работиш на полето, където под слънчевите лъчи зреят жълтозлатни класове и грозде. Може би в този миг те наемат за моряк на кораб, пълен с приключения, на който работата е тежка, а надеждата – измамна... Но без значение какъв си станал – работник, земеделец или моряк – твоето място е сред хората с благородни сърца, за които любовта е саможертва, себеотрицание и дълг. Марио, малки мой Марио, ако можеше само за миг да влезеш в моята малка класна стаичка, ще видиш, че там има много документи, много книги и много джунджурийки, но ще видиш също и три бучки захар, поставени под стъклен похлупак, на който има име и дата! | Entry #17300 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.84 | 2.67 (3 ratings) | 3.00 (3 ratings) |
- 2 users entered 21 "dislike" tags
Моята баба… Когато баба ми прави кафе с мляко | Inconsistencies | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
вече | Inconsistencies добавено от преводача | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
където под слънчевите лъчи зреят жълтозлатни класове и грозде. | Inconsistencies | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
Може би в този миг те наемат за моряк на кораб, пълен с приключения, | Inconsistencies | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
поставени под стъклен похлупак, на който има име и дата! | Inconsistencies | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
| Не знам как, но моите ученици узнаха, че на този ден имам рожден ден. Видях ги да пристигат на училище с празнично облекло и с подаръчета в ръце. Кой ми носеше елегантна писалка, кой молитвениче, кой несесер, кой една хубава китка свежи цветя. Тази гледка ме утеши и натъжи: утеши, защото всеки знак на благодарност или привързаност, който идваше от тези добри деца, докосваше сърцето ми и правеше всяка жертва да изглежда лека; натъжи, защото мислех, че парите, похарчени за тези покупки, биха могли да се употребят за нещо по-благородно. Приех обаче спокойно тези мили прояви на обич. Само едно момченце, най-бедното, не ми поднесе нищо: от смутеното му държание и от тъжното му личице разбрах колко страда. Извиках го и, когато се приближи до мен, го гушнах няколко пъти и го целунах. Насърчен от тези ласки, бедничкият сложи в ръцете ми едно пакетче и избяга засрамен. Изненадана и любопитна, го отворих, без някой да види. Там имаше... отгатнете!.. Три бучици захар! Веднага го извиках при мене. - Знаеше ли, че обичам захар? - го попитах усмихната. - Помислих си го! Аз много обичам! - И ти - подех трогната, - сигурно помоли майка си и... - Не, госпожо! – отговори веднага – не съм молил никого за нищо; запазих ги сам, от моето... - Ама... - Когато баба ми дава кафе с мляко, винаги ми слага в чашата две или три бучки захар за подслаждане. Аз извадих захарта... - А кафето с млякото?... попитах със свито гърло. - Пих го горчиво! Марио, малки ми Марио, къде си? Може би фабричният дим е почернил твоето ангелско лице, може би в момента работиш на полето, където се позлатяват житата и гроздето зрее на слънцето, може би пътуваш по кораби, търсещи приключения, където трудът е толкова тежък, надеждата толкова илюзорна... Но който и да си, работник, земеделец или моряк, твоето място е сред благородните сърца, за които любовта е жертва, себеотрицание, дълг. Марио, малки ми Марио, ако в този момент можеше да влезеш в моя малък кабинет, щеше да видиш много карти, много книги, много джунджурийки; и щеше да видиш също, съхранени в едно малко стъклено бурканче, три бучки захар, едно име, една дата! | Entry #17998 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.84 | 3.00 (3 ratings) | 2.67 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 3 users entered 20 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (7 total agrees)
лека | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
| Mistranslations di mio... si traduce DI MIA VOLONTA'. От моето... sarebbe se fosse scritto DAL MIO (di zucchero) | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA | |
за подслаждане. | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
къде си? | Other dissonanza | r_ilieva No agrees/disagrees | |
в момента | Grammar errors | r_ilieva No agrees/disagrees | |
| Mistranslations carte- nel contesto della frase vuol dire una certa quantità di fogli di carta. | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA | |
джунджурийки | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
| Не зная по какъв начин, но малките ми ученици бяха узнали, че онзи ден бе рожденият ми ден. Видях ги да влизат в училище с празнични дрехи и с подаръче в ръце. Едни ми бяха донесли луксозна химикалка, други – литургийна книжка, трети – несесер за шиене, а четвърти – голям букет от свежи цветя. Тази гледка ме утеши и натъжи едонвременно. Утеши ме, защото всеки знак на благодарност или обич от страна на тези добри дечица докосваше сърцето ми и правеше всяко лишение да изглежда незначително; натъжи ме, тъй като помислих, че средствата, необходими за тези покупки, можеха да бъдат предназначени за по-благородна цел. Във всеки случай, посрещнах с ведрост тези мили прояви на любов. Само едно дете, най-бедното, не ми подари нищо. От засраментото му поведение и посърналото му личице разбрах колко страдаше. Извиках го и когато се доближи до мен го прегърнах няколко пъти, целувайки го. Окуражено от тези ласки, бедното дете сложи в ръцете ми едно пакетче и избяга засрамено. Изненадана и заинтригувана, отоврих пакетчето, без никой да разбере. В него имаше.... познайте! Три захарни бучици! Веднага го извиках обратно при мен. - Знаеше ли, че обичам захар? – попитах го с усмивка. - Помислих си, че може да е така! Аз много я обичам! - И ти - продължих развълнувана - разбира се си попитал мама и ... - Не, госпожо! – отвърна незабавно, - не съм питал никого нищо. Аз ги отделих за вас от моето... - Но... - Баба, когато ми прави кафе с мялко, винаги ми слага в чашата две-три захарни бучици, за да го подлслади. Аз махнах захарта... - А кафето с мляко? – попитах със стегнато гърло. - Пих го горчиво! Марио, малки мой Марио, къде ли си? Може би пушекът на цеховете е почернил ангелското ти лице, може би в този час работиш на полето, където златее реколтата и зреят на слънце лозите, може би те приютяват приключеснки кораби, където работата е така тежка, а надеждата така измамна... Но какъвто и да си – работник, земеделец или моряк, твоето място е сред благородните сърца, за които обичта е жертва, себеотрицанието – дълг. Марио, малки мой Марио, ако можеше за момент да влезеш в моя работен кабинет, щеше да видиш много карти, много книги, много джунджурии, но щеше да видиш и прибрани в малка стъклена камбана три парченца захар, едно име, една дата! | Entry #19804 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.78 | 2.80 (5 ratings) | 2.75 (4 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 3 users entered 22 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 2 users disagreed with "dislikes" (8 total disagrees)
подаръче | Grammar errors | r_ilieva No agrees/disagrees | |
средствата | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
-2 1 Във всеки случай | Mistranslations Във всеки случай=In ogni caso. Il testo originale è: In ogni modo. | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA | |
г | Punctuation , | r_ilieva No agrees/disagrees | |
от моето... | Mistranslations Di mio...= di mia volontà e non Del mio (di zucchero)... | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
мялко | Spelling | r_ilieva No agrees/disagrees | |
подлслади | Spelling | r_ilieva No agrees/disagrees | |
приключеснки | Spelling | r_ilieva No agrees/disagrees | |
а надеждата така измамна | Punctuation | r_ilieva No agrees/disagrees | |
| Не знам как, но моите ученици бяха разбрали, че днес имам рожден ден. Видях ги като пристигат в училище с празнични дрехи и с малки подаръци в ръце. Едно дете ми носеше изящна писалка, друго молитвеник, трето несесер, четвърто красив букет от свежи цветя. При вида им се почувствах едновременно щастлива и натъжена: щастлива, защото всеки знак на благодарност или обич от тези добри деца ме трогваше и омаловажаваше всяка направена жертва; а натъжена, защото смятах, че парите, които са похарчени за тези покупки, можеха да бъдат използвани за по-благородни цели. Все пак посрещнах спокойно тези мили прояви на обич. Едно единствено дете, най-бедното от всички, не ми даде нищо, но от смутения му вид и посърнало личице веднага разбрах колко страда. Повиках го и когато се приближи до мен, го притиснах няколко пъти в обятията си и го целунах. Окуражен от милувките ми, малчуганът постави в ръцете ми едно пакетче и избяга засрамен. Учудена и изгаряща от любопитство, го отворих без никой да забележи. И вътре имаше познайте какво!..Три бучки захар! Веднага до извиках при себе си. - Ти знаеше ли, че обичам захар? - го попитах с усмивка. - Предположих! На мен толкова ми харесва. - Ами ти.. – продължих смутена – сигурно си я поискал от майка си... - Не, госпожо! – отговори веднага - не съм искал нищо от никого. Аз самия ви я запазих от моята... - Наистина ли?... - Когато баба ми дава кафе с мляко, винаги ми слага в чашата и две или три бучки захар, за да го подслади. Аз извадих захарта... - А кафето с мляко?.. – попитах аз със свито сърце. - Изпих го горчиво! Марио, малък Марио, къде ли си ти сега? Може би димът в работилниците е почернил ангелското ти лице, може би в този момент работиш по полетата, където жълтее пшеницата и зреят на слънце лозите, може би те подслоняват авантюристични кораби, където работата е толкова тежка, е надеждата така измамна.. Но какъвто и да си, работник, земеделец или моряк, твоето място е сред благородните души, за които любовта е жертва, а себеотрицанието – дълг. Марио, мили Марио, ако за миг можеше да надникнеш в моя кабинет сега, щеше да видиш много писания, много книги, много играчки; но щеше да видиш също, скрити под стъклен похлупак, три бучки захар, едно име и една дата! | Entry #20072 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.67 | 2.67 (3 ratings) | 2.67 (3 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 2 users entered 19 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (3 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (4 total disagrees)
сега | Inconsistencies липсва в италианския текст, добавено от автора | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
| Незнам как учениците ми бяха узнали, че днес имам рожден ден. Видях ги да идват към училище облечени с празнични дрешки и подаръци в ръце. Едно ми носеше елегантна писалка, друго църковна книжка, трето калъф за документи или букет цветя. Бях поласкана от тази гледка, но и натъжена. Всеки израз на благодарност и признателност от страна на тези сладки малки дечица разтяпаше сърцето ми и обезличаваше всяка жертва. Тъгата от своя страна се дължеше на мисълта, че всяка паричка, похарчена за купуването на тези дарове би могла да има друго, по-благородно предназначение. И все пак аз приемах смирено тези мили прояви на любов. Само едно детенце не ми поднесе нищо. То бе най-бедното от всички и засраменото му поведение и тъжното му личице издаваха мъката, която чувстваше. Повиках го и когато то застана близо до мен, обгърнах го в обятията си и го разцелувах. Окуражено от моята нежност, бедното детенце пусна в ръцете ми малка топчица и избяга засрамено. Изненадана и обзета от любопитство я развих без никой да се усети. Вътре имаше...познайте!...Три малки бучки захар! Веднага го извиках пак при мен. - Знаеше ли, че обичам захар? - попитах го смеейки се. - Така предположих! Аз много обичам захар! - Сигурно си питал майка си...? - продължих развълнувано аз. - Не, госпожо! - отвърна решително той - Никого нищо не съм питал; аз сам ги заделях, от моето... - Наистина... - Баба, когато ми прави кафе и мляко винаги слага в чашката две-три бучки захар за да го подслади. Аз извадих захарта... - Ами за кафето и млякото?... - попитах с присвито гърло. - Изпих ги горчиви! Марио, малки Марио, къде ли си ти сега? Може би димът на работилниците е почернил ангелското ти лице, може би се трудиш на полята сред златните класове и узрели под слънцето лозя, може би приключенски кораби те подслоняват, където работата е тъй тежка, а надеждата тъй ефимерна... Но който и да си, работника, земеделеца или моряка, твойто място е сред благородните сърца, за които любовта означава лишение, а саможертвата, задължение. Марио, малки Марио, ако можеше за един миг да влезеш в моя малък кабинет, щеше да видиш много картички, много книги, много дрънкулки; щеше да видиш и едно малко стъклено бурканче, което грижливо пази три късчета захар, име и дата! | Entry #16496 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.63 | 2.75 (4 ratings) | 2.50 (4 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user agreed with "likes" (1 total agree)
- 4 users entered 26 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
елегантна | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
калъф за документи | Mistranslations несесер за шиене | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
признателност | Mistranslations gratitudine = признателност | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
топчица | Mistranslations involtino = нещо навито, увито, опаковано | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
+1 Баба, когато ми прави кафе и мляко винаги слага в чашката две-три бучки захар за да го подслади. | Punctuation | Tsveta Velikova | |
сред златните класове и узрели под слънцето лозя | Grammar errors следва да се членува "узрели" | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
твойто | Inconsistencies употребена неправилно разговорна форма | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
, | Punctuation по-добре е да се постави "-" | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
три късчета захар, име и дата | Mistranslations uno, una не са преведени | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
| Не знам по какъв начин, но моите ученици бяха разбрали, че онзи ден беше рождения ми ден. Видях ги да пристигат на училище с празнични дрехи и с подаръче в ръцете. Някой ми носеше елегантен химикал, друг книжка за литургия, трети несесер за работа, някой красив букет от свежи цветя. Аз бях радостна и натъжена от тази гледка: радостна, защото какъвто и знак на благодарност или привързаност да дойдеше от тези добри деца, докосваше сърцето ми и всяка саможертва ми изглеждаше по-лека: натъжена, тъй като мислех, че парите, нужни за тези покупки, можеха да се използват за нещо по-благородно. Във всеки случай, събрах ведро тези мили прояви на любов. Само едно дете, най-бедното, не ми предложи нищо: но от притесненото му поведение и от меланхолочното му личице, можех да твърдя колко трябваше да страда. Извиках го и когато беше близо до мен, го притиснах няколко пъти между ръцете си, целувайки го. Окуражено от тези милувки, горкичкото постави в ръцете ми нещо увито и избяга засрамено. Изненадана и любопитна, го отворих без никой да може да забележи. Там имаше...познайте!... Три бучки захар! Веднага го извиках отново при мен. - Знаеше ли, че захарта ми харесва? - го попитах, усмихвайки се. - Предположих! На мен много ми харесва! - А ти- поднових трогната - сигурно си я поискал от мама и ... - Не, госпожо! - отговори бързо - не съм поискал нищо от никого; аз сам си я събрах, от моето... - Така ли? - Баба ми, когато ми дава кафе и мляко, винаги ми слага в чашката две или три бучки захар, за да го подслади. Аз извадих захарта... - А кафето и млякото? - попитах със стегнато гърло. - Изпих го горчиво! Марио, малки Марио, къде си? Може би димът на цеховете са почернили ангелското ти лице, може би в този час работиш на полето, където реколтата става златиста и лозите узряват на слънце, може би са те взели приключенски кораби, където работата е наистина тежка, надеждата - измамна... Но който и да си, работник, фермер или моряк, мястото ти е между благородните сърца, за които любовта е саможертва, себеотрицание, дълг. Марио, малки Марио, ако за момент можеше да влезеш в малката ми учебна стая, щеше да видиш много карти, много книги, много играчки; и щеше да видиш също, пазени под малък стъклен похлупак, три парченца захар, едно име, една дата! | Entry #17945 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 2.45 | 2.40 (5 ratings) | 2.50 (4 ratings) |
- 1 user entered 1 "like" tag
- 1 user disagreed with "likes" (1 total disagree)
- 3 users entered 25 "dislike" tags
- 2 users agreed with "dislikes" (2 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (2 total disagrees)
| Mistranslations химикал - получен по химически път препарат | Tsveta Velikova | |
друг книжка за литургия, трети несесер за работа, някой красив букет от свежи цветя | Punctuation | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
притиснах няколко пъти между ръцете си | Mistranslations | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
Знаеше ли, че захарта ми харесва | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
поднових трогната | Inconsistencies | r_ilieva No agrees/disagrees | |
са | Grammar errors глаголът трябва да е в единствено число | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
себеотрицание, | Grammar errors вероятно погрешно нечленувано | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
| Не знам по какъв начин, но скъпите ми ученици бяха разбрали че на този ден беше рожденият ми ден. Видях ги да идват на училище, пременени с празнични дрехи и с по един подарък в ръцете. Кой ми беше донесъл елегантна писалка, кой книжка за литургия, кой несесер за работа, кой букет от свежи цветя. Тази гледка ме удовлетвори и ме натъжи: удовлетворена бях, понеже всеки един знак на благодарност или на обич, който идваше от тези добри дечица, докосваше сърцето ми и правеше така, че всяка една моя жертва да ми изглежда лека; натъжена бях, понеже си помислих, как парите дадени за тези покупки, можеха да бъдат предназначени за по- благородна употреба. Във всеки случай откликнах бодро на тези демонстрации на любов. Едно единствено дете, най-бедното от всички, не ми предложи нищо: но от обърканото му държание и от меланхоничното изражение на лечицето му разбрах колко страда. Извиках го и когато се приближи го прегърнах няколко пъти, целувайки го. Укоражено от тези нежности, горкичкото сложи в ръцете ми една опаковка увита на рулце и избяга засрамено. Изненадана и изпълнена с любопитство го отворих без никой да забележи. Вътре имаше... познайте!.. Три топченца захар! Веднага го извиках пак. -- Знаеше че обичам захар?- попитах го усмихвайки се. -- Досетих се! Аз също обичам захар! -- И ти- започнах трогната - сигурно пита майка си и... -- Не госпожо!- отговори то непосредствено - никого нищо не съм питал; аз сам ви ги запазих, от моите... -- А това също... -- Баба, когато ми дава кафето с мляко, ми слага винаги в чинийката две или три топченца захар, за да си го подсладя. Аз взимах захарта... -- И кафето с мляко?... попитах аз със свито гърло. -- Пих го горчиво! Марио,малък Марио, къде си? Може би димът на цеховете ще е почернил ангелското ти лице, може би в това време работиш на полетата, където житата позлатяват и лозата озрява на слънцето, може би те приветстват кораби, на които работата е тежка а надеждата е напразна... Но който и да си, работник, земеделец или моряк, твоето място е сред благородническите сърца, за които любовта е жертва, себеотрицанието е задължение. Марио, малък Марио, ако можеше за един момент да влезеш в моята работна стаичка, би видял много грамоти, много книги, много играчки-сувенири; и би видял също, пазени в една малка стъклена камбанка три топченца захар, едно име, една дата! | Entry #19976 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.90 | 2.00 (5 ratings) | 1.80 (5 ratings) |
- 3 users entered 29 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (6 total agrees)
- 1 user disagreed with "dislikes" (2 total disagrees)
лека | Mistranslations жертва~незначителна, малка, маловажна.. но не и лека | r_ilieva No agrees/disagrees | |
Извиках го и когато се приближи го прегърнах няколко пъти | Punctuation | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
една опаковка увита на рулце | Mistranslations | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
благородническите | Mistranslations благородните | Tsveta Velikova No agrees/disagrees | |
| Аз не знам по какъв начин, но ми scolarini бе дошъл да се знае, че този ден е рождения ми ден. Видях ги да пристигнат в училище със страните и рокля с подарък в ръце. Кой съм носеше елегантна писалка, други малко книга от масата, един случай от тези, които работят, които красив букет от свежи цветя. Аз се утеши и натъжен от гледката: утеши, защото всеки знак на благодарност или привързаност, че съм дошъл от тези добри деца докосна сърцето ми и ме накара леко мнение всяка жертва: натъжен, защото мислех, че парите, които взе в тези покупки, биха могли да бъдат отнесени към по-благородна употреба. Както и да е, аз приех спокойно тези скъпи демонстрации на любов. Едно единствено дете, най-бедните, не ми предложи нищо, но смутен от поведението му и тъжно му личице, както аз трябва да изтъкна, страда. Обадих му се и когато имах до мен го прегърна многократно в ръцете му и го целуна. Окуражени от тези ласки, горкият човек ме попита пакет в ръцете си, и избяга срамно. Изненадан и любопитен, аз го отвори и никой не можеше да го види. Там бяха .... познайте какво! .. Три топки от захар! Аз му се обадих веднага от мен. - Знаеш ли, че ми харесва захар? попитах аз, усмихвайки се. - Аз го измисли! Обичам толкова много за мен! - А ти, бе възобновено преместени, сигурно сте попитал майката и .... - Не госпожо! отговори бързо, аз не съм молил никого нищо; ние ще са запазили своето его, ми .... - Но все пак .... - Бабо, когато тя ми дава кафето и млякото, винаги ме поставя в Chicchera две или три топки от захар за indolcirlo. Имам повдигнати захар .... - И кафето и млякото ... Попитах гърлото си стегна. - L'хо взе горчив! Марио, Марио Брос, къде си? Може би димът почернели семинарите ще имат вашия ангел лицето, може би работите в тази biondeggia области, където реколтата е узрял и слънцето, винта, може би вие ще посрещне приключението на кораби, където работата е толкова трудно, на неистински надежда така .... Но който и да си, работник, фермер или човек, на морето, вашето място е едно от най-благородните сърца, на когото любовта е саможертва, себеотрицание, акциз. Марио, Марио Брос, ако за момент мога да вляза в моята стая да учат, вие ще видите много карти, много книги, много украшения; , а също и вие ще видите, отглеждани в малък стъклен звънец с три бучки захар, име, дата! | Entry #17543 — Discuss 0 — Variant: Not specifiednone
Voting points | 1st | 2nd | 3rd |
---|
0 | 0 | 0 | 0 |
Rating type | Overall | Quality | Accuracy |
---|
Entry | 1.00 | 1.00 (3 ratings) | 1.00 (2 ratings) |
- 2 users entered 31 "dislike" tags
- 1 user agreed with "dislikes" (6 total agrees)
Аз не знам по какъв начин, но ми scolarini бе дошъл да се знае, че този ден е рождения ми ден. Видях ги да пристигнат в училище със страните и рокл | Inconsistencies dont't use google translator, please! that's not the point! | r_ilieva No agrees/disagrees | |
но ми scolarini бе дошъл да се знае, | Mistranslations | r_ilieva No agrees/disagrees | |
Кой съм носеше елегантна писалка, други малко книга от масата, един случай от тези, които работят, които красив букет от свежи цветя. | Spelling | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
които взе в тези покупки, биха могли да бъдат отнесени към по-благородна употреба | Inconsistencies | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
Обадих му се и когато имах до мен го прегърна многократно в ръцете му и го целуна. | Inconsistencies | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
Окуражени от тези ласки, горкият човек ме попита пакет в ръцете си, и избяга срамно. | Inconsistencies | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
Изненадан и любопитен, аз го отвори и никой не можеше да го види. Там бяха .... познайте какво! .. Три топки от захар! | Inconsistencies | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA No agrees/disagrees | |
+1 1 вашето място е едно от най-благородните сърца, на когото любовта е саможертва, себеотрицание, акциз. | Other Questa persona non conosce la lingua bulgara! | NIKOLINA NIKOLAEVA SLAVOVA | |
| | | | | X Sign in to your ProZ.com account... | | | | | | ProZ.com translation contestsProZ.com translation contests offer a fun way to take a break from your normal routine while testing and honing your skills with fellow translators.
ProZ.com Translation Contests. Patent pending. |