Бях чел някога, че някои хора използват речта, за да прикриват мислите си, но от личен опит знам, че много повече са онези, които я използват без да мислят.
Разговорът на деловия човек трябва да се ръководи от по-малко и по-прости правила от тези, отнасящи се за всяка друга човешка дейност. А именно:
Да имаш какво да кажеш.
Да го кажеш.
Да спреш да говориш.
Да започнеш да говориш преди да знаеш какво искаш да кажеш и да продължаваш след като вече си го казал може да вкара търговеца в съда или в приюта за бедни, а първото е най-прекият път към второто. Държа правна кантора, която ми струва много пари, но пък ми спестява явяването в съда.
Няма проблем ако искате да привлечете вниманието на някое момиче или ако си приказвате с приятели след вечеря, за да водите разговор като на неделна училищна екскурзия, когато спирате, за да наберете цветя; но в службата трябва да използвате възможно най-кратки изречения между двете точки. Спестете си увода и заключението и спрете преди да стигнете до второто. Трябва да умеете да убеждавате с малко думи, а висшестоящите няма да повярват, че самите те се нуждаят от повече. Оставете първата дума за глупаците, а последната за жените. Шунката е винаги по средата на сандвича. Малко масло от двете страни, разбира се, няма да навреди, особено ако е за човек, който обича маслото.
И не забравяйте, по-лесно е да изглеждаш умен, отколкото да говориш умно.Говорете по-малко от събеседника си и повече слушайте отколкото казвате; защото когато човек слуша другия, не се злепоставя, а ласкае онзи, който го прави. Дайте на повечето мъже добър слушател, а на повечето жени достатъчно хартия и те ще ви кажат всичко, което знаят. Парите говорят – но не и преди притежателят им да си развърже езика, а тогава думите им са винаги оскърбителни. Бедността също говори, но никой не желае да чуе нейния глас.