[...] Преводачите просто не получават признание, те не очакват да си осигурят кой знае какъв живот, само гледат да върви. Много малко хора всъщност са обучени за преводачи, но повечето имат солидно университетско образование и солидно познаване на езици, поне техния собствен. Аз имах приятелка, която попада точно в тази категория, а моят приятелски кръг се разшири като се включиха и други преводачи. Намирам ги много по-интересни като хора и открих, че често споделяме подобен житейски опит. Никога не съм имала проблем да се сприятелявам, но винаги съм се чувствала „различна“ и съм сигурна, че те също го усещат. Когато моята приятелка се пенсионира, тя ме препоръча за нейн заместник. И така аз влязох в света на презастраховането, за което не знаех нищо. А също бях и единствения преводач там и нямах много на какво да се облегна. Това обаче, беше друго постижение...
На новата работа започнах да преглеждам досиетата, задавах въпроси и склоних компанията да ме включи в курс по застраховане. Колежът по застраховане беше от другата страна на улицата и аз преглеждах противопожарни правила, застрахователни политики и каталози на потушени пожари в тяхната библиотека. Аз учех това, което никога преди не съм имала възможността да правя: изследване. Първият път когато трябваше да преведа предложение за целите на застраховането на ядрена инсталация, получих телефонно обаждане от Ръководителя на този отдел, който ме поздрави за свършената работа. „Сравнението с това, на което сме свикнали, е благоприятно,“ каза той. Какъв големец! Това което стана бе, че аз се консултирах за насоки с документ в дела, подобни на това, с което се занимавах, но когато видях, че предшественикът ми е използвал думата „зародиш“ вместо „ядро“ разбрах, че тези досиетата са безполезни за мен. Пресякох улицата и в библиотеката потърсих „ядрени инсталации.“ Веднага намерих цялата терминология, която ми бе необходима.
Разбира се, тези дни е нужно много повече от това да бъдеш добър преводач. [...]