ProZ.com translation contests »
Bon voyage: "Stories about travel" » English to Bulgarian » Entry by Maria Dimitrova


Source text in English

Translation by Maria Dimitrova (#28057)

The moment when, 50 years ago, Neil Armstrong planted his foot on the surface of the Moon inspired awe, pride and wonder around the world. This newspaper argued that “man, from this day on, can go wheresoever in the universe his mind wills and his ingenuity contrives…to the planets, sooner rather than later, man is now certain to go.” But no. The Moon landing was an aberration, a goal achieved not as an end in itself but as a means of signalling America’s extraordinary capabilities. That point, once made, required no remaking. Only 571 people have been into orbit; and since 1972 no one has ventured much farther into space than Des Moines is from Chicago.

The next 50 years will look very different. Falling costs, new technologies, Chinese and Indian ambitions, and a new generation of entrepreneurs promise a bold era of space development. It will almost certainly involve tourism for the rich and better communications networks for all; in the long run it might involve mineral exploitation and even mass transportation. Space will become ever more like an extension of Earth—an arena for firms and private individuals, not just governments. But for this promise to be fulfilled the world needs to create a system of laws to govern the heavens—both in peacetime and, should it come to that, in war.

The development of space thus far has been focused on facilitating activity down below—mainly satellite communications for broadcasting and navigation. Now two things are changing. First, geopolitics is stoking a new push to send humans beyond the shallows of low-Earth orbit. China plans to land people on the Moon by 2035. President Donald Trump’s administration wants Americans to be back there by 2024. Falling costs make this showing off more affordable than before. Apollo cost hundreds of billions of dollars (in today’s money). Now tens of billions are the ticket price.

[ … ]

It is a mistake to promote space as a romanticised Wild West, an anarchic frontier where humanity can throw off its fetters and rediscover its destiny. For space to fulfil its promise governance is required. At a time when the world cannot agree on rules for the terrestrial trade of steel bars and soybeans that may seem like a big ask. But without it the potential of all that lies beyond Earth will at best wait another 50 years to be fulfilled. At worst space could add to Earth’s problems.
Онзи паметен момент преди 50 години, когато Нийл Армстронг стъпи на Луната, предизвика вълна от възхищение, гордост и почуда в цял свят. Тогава един вестник заяви, че „от този момент нататък, човек може да достигне до всяко кътче на вселената, до което си науми и до което може да го отведе находчивостта му... вече е сигурно, че не след дълго хората ще покорят и планетите.“ Да, ама не. Кацането на Луната се оказа еднократно чудо, постигната висота, но не като самоцел, а като средство Америка да изтъкне своите изключителни възможности. И след като това вече беше изяснено, не беше нужно тя да се доказва повече. Досега в орбита са изпратени едва 571 души, като от 1972 г. насам никой не е стигнал кой знае колко по-далече в космоса.

Картината през следващите 50 години ще бъде доста по-различна. Падащите цени, новите технологии, амбициите на Китай и Индия, както и предприемачите от ново поколение ни обещават една ера на решително развитие на космическите технологии. Със сигурност това ще включва туристически пътувания за тузарите и по-добри съобщителни мрежи за всички. В дългосрочен план това може да означава експлоатация на находища на минерали и дори масов транспорт. Космосът все повече ще се превръща в продължение на Земята – в поле за изява не само на правителствата, а и на фирми и частни лица. За да се изпълни това обещание обаче, светът трябва да създаде система от закони, които да регламентират небесното пространство – както в мирни времена, така и при война, ако се стигне до такава.

До този момент, развитието на космическите технологии наблягаше на улесняването на живота тук долу, като включваше предимно спътникови съобщителни системи, необходими за радио- и телевизионно излъчване и навигация. Сега обаче две неща са различни. Първо, геополитиката дава нов тласък за изпращане на хора отвъд ниската околоземна орбита. Китай планира да изпрати хора на Луната до 2035 г. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп възнамерява отново да изпрати американци там до 2024 г. Благодарение на по-ниските разходи, тази демонстрация на мощ е още по-достъпна от преди. Аполо струваше стотици милиарди долари (изчислено спрямо настоящата стойност на парите). Сега цената на билета до Луната възлиза на няколко десетки милиарда.

[ … ]

Погрешно е космосът да се представя като романтична версия на Дивия Запад, като една неподчиняваща се на закони граница, отвъд която човечеството може да захвърли оковите си и да преоткрие съдбата си. Необходими са регламентирани правила за управление, за да може космосът да изпълни обещанията си. Това обаче изглежда трудно постижимо във времена, в които светът е неспособен да се споразумее относно правилата за търговия със стоманени тръби и соя на Земята. Без тази стъпка обаче целият потенциал, който се разкрива отвъд границите на Земята, ще трябва да почака в най-добрия случай още 50 години, преди да бъде реализиран. В най-лошия случай космосът ще добави още проблеми към тези, които Земята вече има.


Discuss this entry