Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | В уречения ден апартаментът на граф Улрих дьо Рувър беше готов. Същата вечер Улрих покани в дома си трима от най-известните парижки лекари. После се втурна да търси Розет. Тя беше издъхнала преди час. Когато се прибра в новото си жилище, Улрих намери своя стар приятел Тристан, когото беше повикал и който го чакаше с тримата лекари. - Можете да си вървите, господа - обърна се към тях Улрих. Жената, заради която ви повиках, я няма вече. Щом остана сам с граф Улрих, Тристан не се опита да го утеши, но споделяше болката му като брат. Именно той организира великолепното погребение, което направиха на Розет за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които младата жена беше донесла и които след смъртта й бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и малката синя рокля, единствената, която остана на бедната покойница. Освен това, благодарение на него, старите мебели на Улрих от времето, когато живееше с Розет, бяха пренесени в една от стаите на новия му апартамент. Това стана няколко дни след като Улрих, решен да умре, заминаваше за Англия. Такива бяха преживелиците на нашия герой до момента, в който влизаше в кафене дьо Фои. Появата на Улрих предизвика голямо раздвижване сред присъстващите. Мъжете станаха и го поздравиха учтиво според етикета. Що се отнася до дамите, те обстрелваха граф дьо Рувър, леко смутен от дръзките им погледи, в продължение на пет минути с почти недискретно любопитство. —Елате, скъпи мой покойнико - каза Тристан, като настани Улрих до Фани, на мястото, което му беше запазил - ознаменувайте с един тост вашето завръщане в света на живите. Дамата - допълни Тристан, като имаше предвид Фани, която се криеше неподвижна зад своята маска - дамата ще ви приглася. А вие, - прошепна на ухото на младата жена - не забравяйте какво ви поръчах. Улрих взе една чаша, пълна догоре, и се провикна: — Пия… — Не забравяйте, че тостовете за политика са забранени - извика Тристан. — Пия за смъртта - каза Улрих, като поднесе чашата към устните си, след като беше поздравил маскираната жена, която стоеше до него. —А аз - отвърна Фани, като отпи на свой ред - пия за младостта, за любовта. И както светкавица разкъсва облаците, лека усмивка заигра под велурената маска. |