Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | На уречената дата, апартаментът на граф Улрих дьо Рувр беше готов. Улрих покани още същата вечер в него трима от най-прочутите парижки лекари. После изтича да доведе Розет. Тя беше издъхнала преди час. Улрих се върна в новия си дом и намери там бившия си приятел Тристан, когото бе поръчал да повикат и който го чакаше заедно с тримата лекари. - Можете да се оттеглите, господа - каза Улрих на последните. - Лицето, за което исках да се консултирам с вас, вече не е между живите. Тристан, останал сам с граф Улрих, изобщо не се опита да облекчи болката му, а братски я сподели с него. Той се зае с организацията на богатото погребение, устроено на Розет, за голямо учудване на цялата болница. Той откупи вещите, които девойката бе взела със себе си и които, след смъртта й, бяха станали собственост на администрацията. Сред тези вещи беше и скромната синя рокличка, единствената, останала на бедната покойница. Той се погрижи и за преместване на старите мебели на Улрих, останали от времето на живота му с Розет, в една от стаите на новия му апартамент. Скоро след това, Улрих, решил да сложи край на живота си, замина за Англия. Такива бяха предходните събития в живота на този герой, в момента когато той влезе в салоните на Кафе дьо Фоа. Пристигането на Улрих предизвика голямо раздвижване сред посетителите. Мъжете станаха и му отправиха обичайния за тяхната среда учтив светски поздрав. А жените държаха предизвикателно в продължение на пет минути граф дьо Рувр под кръстосания обстрел на погледите си, изпълнени с невъздържано любопитство. - Е, мой скъпи покойнико, - се обърна към него Тристан, като го покани да седне на отреденото за него място до Фани - обявете с тост връщането си в света на живите. - Госпожата, - добави Тристан, посочвайки Фани, застинала неподвижна под маската си - госпожата ще пие за ваше здраве. - А вие, - пошепна тихичко той на ухото на младата жена - не забравяйте какво Ви посъветвах. Улрих грабна една голяма чаша, напълнена до ръба и се провикна: - Пия за... - Не забравяйте, че политическите наздравици са забранени - му подвикна Тристан. - Пия за Смъртта, - каза Улрих, поднасяйки чашата към устните си, след като отправи поздрав към маскираната си съседка. - А аз, - отговори Фани, отпивайки на свой ред - ... пия за младостта, за любовта. И като светкавица, раздираща облак, сияйна усмивка огря лицето й под кадифената маска. |