Au jour fixé, l'appartement du comte Ulric de Rouvres était préparé. Ulric y donna rendez-vous pour le soir même à trois des plus célèbres médecins de Paris. Puis il courut chercher Rosette.
Elle venait de mourir depuis une heure. Ulric revint à son nouveau logement, où il trouva son ancien ami Tristan, qu'il avait fait appeler, et qui l'attendait avec les trois médecins.
—Vous pouvez vous retirer, messieurs, dit Ulric à ceux-ci. La personne pour laquelle je désirais vous consulter n'existe plus.
Tristan, resté seul avec le comte Ulric, n'essaya pas de calmer sa douleur, mais il s'y associa fraternellement. Ce fut lui qui dirigea les splendides obsèques qu'on fit à Rosette, au grand étonnement de tout l'hôpital. Il racheta les objets que la jeune fille avait emportés avec elle, et qui, après sa mort, étaient devenus la propriété de l'administration. Parmi ces objets se trouvait la petite robe bleue, la seule qui restât à la pauvre défunte. Par ses soins aussi, l'ancien mobilier d'Ulric, quand il demeurait avec Rosette, fut transporté dans une pièce de son nouvel appartement.
Ce fut peu de jours après qu'Ulric, décidé à mourir, partait pour l'Angleterre.
Tels étaient les antécédents de ce personnage au moment où il entrait dans les salons du café de Foy.
L'arrivée d'Ulric causa un grand mouvement dans l'assemblée. Les hommes se levèrent et lui adressèrent le salut courtois des gens du monde. Quant aux femmes, elles tinrent effrontément pendant cinq minutes le comte de Rouvres presque embarrassé sous la batterie de leurs regards, curieux jusqu'à l'indiscrétion.
—Allons, mon cher trépassé, dit Tristan en faisant asseoir Ulric à la place qui lui avait été réservée auprès de Fanny, signalez par un toast votre rentrée dans le monde des vivants. Madame, ajouta Tristan en désignant Fanny, immobile sous son masque, madame vous fera raison. Et vous, dit-il tout bas à l'oreille de la jeune femme, n'oubliez pas ce que je vous ai recommandé.
Ulric prit un grand verre rempli jusqu'au bord et s'écria:
—Je bois....
—N'oubliez pas que les toasts politiques sont interdits, lui cria Tristan.
—Je bois à la Mort, dit Ulric en portant le verre à ses lèvres, après avoir salué sa voisine masquée.
—Et moi, répondit Fanny en buvant à son tour... je bois à la jeunesse, à l'amour. Et comme un éclair qui déchire un nuage, un sourire de flamme s'alluma sous son masque de velours. | На определения ден, апартаментът на граф Улрик де Рувр бе завършен. Улрик договори срещата там, за същата вечер, с трима от най-видните доктори на Париж. После се втурна да търси Розет. Един час бе изминал, откак тя бе умряла.Улрик се върна в новото си жилище и там завари своя стар приятел Тристан, когото бе настоял да извикат, и сега той го чакаше заедно с тримата лекари. -Господа, можете да си тръгвате, съобщи им Улрик. Дамата, за която пожелах да се консултирам с вас, вече не е между живите. Тристан, останал насаме с граф Улрик, не направи опит да утешава мъката му, а прояви братско съпричастие. Самият той уреди бляскавото погребение на Розет, за голяма изненада на цялата болница. Откупи вещите, които младото момиче беше донесло със себе си, и които, след нейната смърт, бяха станали собственост на администрацията. Сред вещите бе и малката синя рокля, която единствено бе останала на клетата покойна. Същевременно, той се погрижи старите мебели на Улрик от времето, когато живееше с Розет, да бъдат откарани в една от стаите на неговия нов апартамент. Няколко дни по-късно, Улрик, решил да умира, замина за Англия. Такава беше историята на тази знатна особа до момента, в който Улрик пристъпи прага на салоните на кафене Фоа. Появата му предизвика голямо раздвижване сред насъбралото се множество. Мъжете се надигнаха и го поздравиха с почтителността на светски люде. А що се отнася до жените, то техните любопитни до недискретност погледи безцеремонно държаха посмутения граф Рувр под своя обстрел в продължение на пет минути. -Хайде, скъпи мой мъртвецо, каза Тристан, настанявайки Улрик на мястото, което бе запазил предварително до Фани,- обявете с наздравица своето завръщане към света на живите. -Дамата, продължи Тристан, обръщайки се към Фани, която бе застинала неподвижно зад маската си, -дамата ще се присъедини към вас. А вие не забравяйте молбата ми- прошепна той в ухото на младата жена. Улрик грабна една голяма, пълна до самия ръб, чаша и възкликна: —....Ще пия за.. —Имайте пред вид, че политическите наздравици са забранени- подвикна му Тристан. —Аз ще пия за Смъртта- обяви Улрик и, след като поздрави маскираната особа до себе, допря чашата до устните си. А аз, – отвърна Фани, отпивайки на свой ред, пия за младостта, за любовта. И пламенна усмивка, подобно на мълния разкъсваща облак, проблесна под кадифената й маска. |