This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
For term searches and specialty glossaries, please try the new GBK glossaries
13:54 Apr 7, 2009
English to Bulgarian translations [PRO] Art/Literary - Poetry & Literature
English term or phrase:stanza
Definition from Infoplease: Two or more lines of poetry that together form one of the divisions of a poem. The stanzas of a poem are usually of the same length and follow the same pattern of meter and rhyme.
Example sentence(s):
Stanzas provide structure and format within a poem. In many ways they are the equivalent of a paragraph in a prose work. The use of stanzas can make a poem more visually appealing, and give the poem a means of division. Even poems without rhyme or meter will gain structure from the use of stanzas. PoeWar
A sestina is usually an unrhymed poem consisting of six stanzas made up of six lines each. The sestina employs word repetition rather than rhyme. The last word of each line in the first stanza is repeated in a different order in the following five stanzas. Poets’ Graves
The type of stanza in a poem may be determined by counting the number of lines in the stanza. In English, for example, the most common type of stanza is the quatrain, or four line stanza. everything2
Definition: Строфата е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението. По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими - бели стихове.
Най-малко 2 стиха може да образуват строфа. Строфите биват няколко вида според броя на стиховете
Definition from Wikipedia: Строфата е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението. По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими - бели стихове.
Най-малко 2 стиха може да образуват строфа. Строфите биват няколко вида според броя на стиховете
Example sentence(s):
Строфата е съчетание от няколко стиха, които са в смислова връзка помежду си и представляват относително завършена изразна цялост. Тя се проявява при различни стихосложения. Най-последователно се използва при силабо-тоническото стихосложение. Между отделните строфи има по-значителни паузи, които напомнят антрактите в драматичното изграждане; чрез тях се обособяват различни мисловни единици, утвърждават се характерни образи.
Строфите биват различни видове – те може да обединяват от два до шестнадесет стиха. В творчеството на големите поети класици наблюдаваме строфично разнообразие в зависимост от съдържанието, емоционалността, композицията, ритъма.
Двустишието е познато още в древногръцката поезия, където се употребява елегическият дистих /състоящ се от хекзаметър и пентаметър/.
Разпространен е и терцетът – строфа от три стиха с различно римуване, като най-често и трите стиха имат една рима. Терцината /на която е написана “Божествената комедия” на Данте/ е особен вид тристишна строфа с верижно римуване – вторият стих от всяка строфа се римува в първия и третия на следващата строфа /аба, бвб, вгв/. Четиристишието /катрен/ се използва най-много; римуването е различно: съседно, кръстосано, обхватно. В миналото са били употребявани много шестостишието /секстина/ и осмостишието /октава/. При октавата има специално римуване, като първите шест стиха се римуват кръстосано с тройна рима, последните два стиха – съседно /абабабвв/. Особен вид осмостишие е триолетът, при който се употребяват само две рими: една в първия, третия, четвъртия, петия и седмия стих и друга във втория, шестия и осмия /абааабаб/. Деветостишието /нона/ е познато в различни варианти: “Чайлд Харолд” на Байрон е написана в Спенсерова строфа /абаббабаа/.
Оригинална по изграждане е онегинската строфа, използвана от Пушкин в “Евгений Онегин” – тя се състои от четиринадесет стиха, първите три четиристишия /те не са отделни строфи/ имат кръстосано /абаб/, съседно /ввгг/ и обхватно римуване /деед/, а последните два стиха се римуват съседно с ударение на последната сричка /жж/. Онегинската строфа има някои сходни особености със сонета – особена строфична форма, състояща се най-често от два катрена и два терцета /английският сонет, например у Шекспир, се състои от три катрена и едно двустишие/.
В миналото е употребявана и формата станси – това са строфи от четири или осем стиха, всяка от които е по-самостоятелна в смислово отношение, изразява цялостна мисъл.
Стихотворна структура без ясно очертани строфи се нарича астрофическа /често в подобни случаи обаче има някакво разделяне на приблизително или напълно еднакви стихотворни групи/.
Своеобразно строфично изграждане наблюдаваме в поезията на източните народи, традиционно утвърдено в миналото и съществуващо до наши дни. В това отношение характерни са такива лирически видове, като газела, касида и рубаи. Газелата се изгражда чрез двустишия, наричани бейт, с монорима по схемата аа, ба, ва, га и пр. – до дванайсет като максимално проявление. Същата строфично-римова схема има и касидата, която е с тържествен, одичен, дидактичен или философски характер. При рубаи строфата е четиристишна с еднаква рима в първи, втори и четвърти стих /ааба/ - http://slavici.blogspot.com/2009/02/blog
Svetla Chorbadzhieva Bulgaria Local time: 07:20 Native speaker of: Bulgarian PRO pts in category: 4
peer agreement (net): +3
: